Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

Фразеологизмът не съм бил бога с камъни (и бога ли съм бил с камъни) означава не съм извършил непоправима грешка, че да страдам или да не заслужавам никакво внимание. Той има и два лексикални варианта – не съм бил господа с камъни и не съм гонил/не съм замерял господа с камъни. Фразеологизмът е засвидетелстван например в сатирата „Странник“ на Христо Ботев, вж. „Няма нищо! Други зема / тази, що си нявга любил, / но и за теб моми има: / бога не си с камъни бил.“ 
Произходът на фразеологизма е свързан с древната еврейска традиция смъртните присъди да се изпълняват чрез убиване с камъни. Ето примери, извлечени от Свещ. Писание: „Моисей извика към Бога и каза: какво да правя с тоя народ? Още малко, и ще ме убият с камъни.“ (Изх. 17: 4); „ръка да се не допре до него, а с камъни да го убият, или със стрела“ (Изх. 19: 13); „13. И рече Господ на Моисея, думайки: 14. изведи хулителя вън от стана, и всички, които са чули, нека турят ръцете си върху главата му, и цялото общество да го (похулилия името Божие – в с.м. – И. Б.) убие с камъни; 15. и на синовете Израилеви кажи: който хули своя Бог, ще понесе греха си; 16. който хули името Господне, трябва да умре, с камъни да го убие цялото общество: бил пришълец, или туземец, ако почне да хули името (Господне), да бъде умъртвен. (Лев. 24 гл.); „Тогава Моисей говори на синовете Израилеви; и изведоха хулителя вън от стана и го убиха с камъни“ (Лев. 24: 23); „И цялото събрание рече: да ги избием с камъни!“ (Числ. 14: 10); „35. И рече Господ на Моисея: тоя човек трябва да умре; цялото общество да го убие с камъни вън от стана. 36. Тогава цялото общество го изведе вън от стана, и го убиха с камъни, и той умря, както заповяда Господ на Моисея.“ (Числ. 15 гл.; вж. още Второзак. 13: 10; 21: 21; Нав. 7: 25; 3 Царств. 21: 10, 13, 15; Мат. 23: 37).
По времето на земния живот на Господ Иисус Христос този начин на изпълнение на смъртна присъда още е бил в сила (вж. Иоан. 11: 8). Така е убит св. първомъченик и архидякон Стефан (вж. Деян. 7: 58 – 60), понеже е наклеветен, че бил говорел „против Моисея и против Бога“ (Деян. 6: 11 – 12).
Интересно е, че в старото еврейско общество по същия начин са убивани и животни, причинили смъртта на хора. В Свещ. Писание е засвидетелствана следната Божия заповед относно вол, убил човек: „28. Ако вол прободе до смърт мъж или жена, волът да бъде убит с камъни, и месото му да се не яде; но стопанинът на вола не е виновен; 29. ако пък волът е бил бодлив от по-преди, а стопанинът му, като му е било известявано за това, не го е пазил, и той е убил мъж или жена, волът да бъде убит с камъни, и стопанинът му да бъде предаден на смърт.“ (Изх. 21 гл.).

Иво БРАТАНОВ