„Черквата“ от Ивановския скален манастир е била изсечена, за да съхранява най-голямата светиня в християнския свят - част от хитона, който е бил свален от раменете на Христос, преди да бъде разпънат на кръста в Йерусалим. Безценната реликва е била държана в западна апсида, издълбана в центъра на западната стена на наоса - на мястото, където днес се намира широкият проход между наоса и нартекса. 
До едно от най-големите открития в историята на Ивановския скален манастир „Св. архангел Михаил“ се стигна при реконструкция на сцената „Възнесение Христово“ от западната стена на наоса. В днешния вариант от сцената е оцеляла фигурата на Христос, възнасян от два ангела в центъра на втория живописен пояс.
По принцип сцената включва още 13-15 фигури - дванадесетте апостола, св. Богородица и архангелите Михаил и Гавраил. Тези фигури липсват от наоса на „Черквата“.
Присъствието на апостолите е задължително въз основа на евангелския разказ
Докато се възнася, Христос съобщава на Неговите апостоли, че на Петдесетница те ще бъдат осветени от Светия Дух и ще се пръснат по целия свят, за да основат Христовата Църква. 
Така разбираме, че сцената в „Черквата“ е била брутално осакатена и от нея липсва извънредно важна част, която със сигурност е била изобразена през средновековието. 
В южния ъгъл на първия пояс са оцелели три фигури от сцена, която не е била разчетена до този момент. Трите фигури усилено жестикулират нагоре. Тези жестове са характерни единствено за Христовите апостоли от сцената „Възнесение Христово“, защото изразяват техните силни емоции от това, което виждат: техният Учител се възнася пред очите им, доказвайки, че е Бог. 
В средата на първия живописен пояс в наоса се намира и фигурата на св. Богородица в поза Оранта. Самостоятелната фигура на Девата в тази догматична поза е изключена за западната стена и никога не се изобразява там в този вариант. Но ако тя е била част от сцената „Възнесение Христово“, щеше да бъде изобразена точно в тази поза и точно на това място - под възнасящия се Христос. 
Площта на малкия прозорец - между трите фигури на Христови апостоли и на св. Богородица Оранта, е равна на площта със сцената на тримата апостоли. Тоест - на мястото на прозореца могат да бъдат реконструирани фигурите на още трима Христови апостола.
Така се получава пълният и автентичен вариант на групата от шестима апостоли, оглавявани от св. Богородица в поза Оранта
Задължителната симетрия между двете групи апостоли задължава втората група от шест апостола да заеме същото пространство в северната половина на първия пояс. Ширината на тази група апостоли с фигурата на архангел Михаил, безусловно трябва да е била равна на ширината на южната група апостоли - 1,46 м. Сборът от ширините на двете групи е 2,92 м.
Тук възниква неочакван проблем, тъй като ширината на наоса на това място варира между 3,70 и 3,81 м - поради неравната повърхност на скалата. Появява се разлика от между 0,78 и 0,89 м. Това пространство не може да бъде запълнено от друга фреска, поради високата йерархична и догматична стойност на „Възнесение Христово“.
Празнината може да бъде запълнена само от архитектурен елемент
Задължителната симетрия между двете групи апостоли принуждава тази празнина да заеме центъра на първия пояс. Точно над нея е позиционирана фигурата на възнасящия се Христос. Нейната ширина е около 0,78 и 0,89 м. Височината й е дадена от разделителната рамка между двата живописни пояса, която минава на около 1,90 м от пода на наоса. 
Това пространство е достатъчно за врата към съседно помещение. Но нито подобна врата, нито някакво помещение могат да предизвикат парадоксалната ротация на сцената „Възнесение Христово“.
Изумителната ротация от източната върху западната стена може да бъде следствие единствено от причини с огромна сакрална мощ
Единственият архитектурен елемент, който може да бъде свързан с подобни сили на влияние, е западната апсида. И не точно апсидата като архитектурен елемент, а реликвите, които тя е съхранявала. 
Западната апсида е елемент, който е бил познат и използван в Ивановския скален манастир. Западна апсида е била изсечена в една от първите църкви на манастира в местността „Господев дол“. Възможно е и други скални църкви да са имали западни апсиди, които са били унищожени от сериозни скални ерозии. 
Каква би могла да е тази необикновена реликва, обяснява единствената друга външна сцена върху западната стена на наоса. Тя е разчетена като „Бичуването на Христос“. Това е рядко изобразявана сцена и нейното изваждане от хронологичния ред на Христовите Страсти, за да бъде преместена върху западната стена, показва че нейното предназначение най-вероятно е било
да показва вида на реликвата в западната апсида
Внимателното вглеждане в тази сцена показва, че войниците всъщност не бичуват Христос, а са Го загърбили. Един от тях е размахал в ръцете си два предмета, които са разпознати като ножове от проф. Асен Василиев. Проблемът се разраства, тъй като над колоната с изправения Христос са изобразени два ангела, които според академик Иван Дуйчев символизират кръстната смърт. Тези ангели не се изобразяват в сцената с бичуването на Христос, чието хронологично място е преди произнасянето на смъртната присъда на Христос. Всичко това показва, че в случая не е изобразена сцената с бичуването на Христос. 
Подчертано есхатологичният (смъртен) характер на сцената, свежда избора до друга извънредно рядко изобразявана сцена: „Подялба на Христовите дрехи“. Тя е толкова рядко използвана, че през XVIII век прочутият Дионисий от Фурна не я включва в неговата „Ерминия“, която се смята за образец на средновековните ерминии. Отсъствието на сцената от ерминията на Дионисий означава, че когато се е налагало тя да бъде създавана, всеки живописец е конструирал нейната структура според собствените си виждания, а не според общоприетите иконографски принципи. 
Видно е, че
живописецът от наоса на „Черквата“ е използвал описанието на Дионисий за бичуването на Христос
тъй като там е описано, че Богочовекът стои завързан за стълб в центъра и двама стражи го бичуват. За да смени темата, художникът е обърнал стражите в обратни посоки - към дрехите на Христос. 
Дрехите на Христос са описани единствено в този епизод от евангелския разказ. Те са били две - горен тъкан хитон и долна шита туника. В евангелията е описано, че пазачите си поделят туниката, като или са я разрязали, или са я разкъсали по шевовете, защото тези парчета плат са били техните заплати за разпъването на Христос. Тъй като хитонът не е можело да бъде разкъсан, са хвърлили жребий кой да го вземе. 
Виждаме как войникът вдясно от Христос се е навел и с два ножа разсича най-вероятно туниката. Войникът вляво от Христос би трябвало да се е навел и да сгъва хитона. 
Още по-същественият проблем тук е, че крайно незначителната сцена „Подялба на Христовите дрехи“, се оказва с най-големи размери за цялата западна стена. Тя е средно с около 30 см по-широка от сцената с възнасянето на Христос, и с около 20 см по-широка от сцената „Успение Богородично“ от същия втори ред. 
Необичайно увеличените размери на „Подялба на Христовите дрехи“ могат да бъдат свързани единствено със съдържанието на западната апсида. Изглежда 
сцената е била използвана като етикет на безценната реликва
Съществуват редица свидетелства, описващи хитона на Христос, съхраняван в императорската катедрала в Константинопол - „Света София“. Той е бил пазен в сребърно ковчеже, завит в червен плат. Бил е внимателно сгънат и всяка сгъвка е била запечатана с печат, за да не бъдат присвоявани парчета от дрехата. Бил и оставен свободен само един ръкав, от който очевидно са били рязани късове, за да бъдат раздавани на важни гости на византийската столица. 
Как една от най-важните реликви на християнския свят се е озовала в наоса на „Черквата“?
От житието на св. Йоаким Ивановски, открито през 1954 г. от академик Иван Снегаров, е известно, че светецът е основал Ивановския скален манастир и е бил пръв негов игумен. 
След битката при Клокотница през 1230 г., анкирският митрополит Христофор предписал на българския владетел Йоан II (V) Асен (1218-1246) 
какви стъпки трябва да бъдат предприети, за да бъде осъществено каноничното завръщане на България към православието
В една от тях се предвиждало един от българските архиереи да бъде изпратен в Никея, където да получи православно възложение. Христофор задължил търновския владетел това решение да бъде взето от църковен събор, за да бъде признато. 
Търновският събор е заседавал около средата на 1233 г. „Летописният разказ“ свидетелства за неговите решения, които задължили св. Йоаким Ивановски да отиде в Никея. Там св. Йоаким е бил ръкоположен от никейския (константинополски) патриарх Герман II. 
През 1233 г. скъпоценностите на Константинопол са били изнесени в Никея, за да не попаднала в ръцете на френските рицари, завладели византийската столица през 1204 г. Очевидно през 1233 г. безценната реликва на Христовия хитон се е намирала в Никея под протекцията на Герман II, който е имал възможността да дари част от нея на св. Йоаким. 
Единственият пласт живопис в наоса на „Черквата“ и проектираната в него западна апсида гарантират, че реликвата вече е била в манастира, когато е започнало планирането на „Черквата“. Тоест - „Черквата“ е била изсечена, за да съхранява една от най-ценните реликви на целия християнски свят. И е огромна вероятността през 1233 г. наосът на „Черквата“ да е бил осветен точно с тази реликва. Това означава, че наосът на „Черквата“ е бил оформен като своеобразен трезор на Христовата дреха.
Всичко това датира наоса на „Черквата“ към втората половина на 1233 г.
Изсичането на нартекса и есонартекса от цар Йоан (IX) Александър (1331-1371) в средата на XIV век е станало възможно единствено, ако неимоверно ценната Христова реликва вече не се е намирала в наоса на „Черквата“. Кога и къде е била пренесена тази най-ценна християнска вещ, не е известно. 
За различните епохи на създаване на наоса и нартекса-есонартекса на „Черквата“ свидетелства един крайно любопитен факт. При консервацията на живописта в „Черквата“ в края на ХХ век, реставраторът Боряна Дживджанова е открила, че за оцветяването само на дрехите на Христос и на св. Богородица и само в наоса, е използван изключително скъпият и ценен пигмент лапис лазули. Това е пигмент, който е два или три пъти по-скъп от златото. Същият пигмент е бил използван за украса на златните маски на египетските фараони няколко хилядолетия по-рано. 
За сравнение, този пигмент не е използван в нартекса и есонартекса дори при портрета на себелюбивия и властен цар Йоан Александър. Не е изключено пигментът да е бил част от сакралните дарове, предназначени да помогнат за завръщането на България към православието, получени през 1233 г в Никея. 
Днес сцената „Подялба на Христовите дрехи“ и сюжета с възнасянето на Христос от сцената „Възнесение Христово“ във втория пояс живопис, както следите от тримата апостоли в най-южния ъгъл на първия пояс, съседната фигура на св. Богородица Оранта и особено северният кант от нейната скална колона - който всъщност е бил южен кант на западната апсида, са единствените оцелели материални свидетелства не просто за присъствието в скалната църква на най-ценната християнска реликва, а по-скоро за каноничния ред, по който България се е завърнала към православието през 1235 г.
Б.р. Статията е резюме от доклад, изнесен на 18 януари 2024 г. на научната конференция „Евтимиеви четения“, състояла се във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Велико Търново. 

Александър СТОЙКОВ