И като заваляха едни поздравления за мъжкия волейболен отбор на „Дунав“ - та цяла неделя! Сетиха се.
А, в Русе имало и колективни спортове, които могат да печелят трофеи!, възкликнаха някои. Трофеи, ама в мачове срещу „Етрополе“, опонираха други. 
Няма угодия!
Купата си е купа и добре, че беше директното предаване на „Макс Спорт“, за да стане ясно на цяла България, че в Русе все пак се борят упорито за мястото си под слънцето, въпреки оскъдните бюджети и предимно на мускули.
А беше време, особено през 80-те години, когато градът ни имаше едновременно куп елитни отбори - футбол, волейбол /мъже и жени/, баскетбол /мъже и жени/. Цели 5 тима! Не е за вярване, нали!
Къде сме днес в сравнение с другите градове? 
Извинете за израза, но в девета глуха. Единственото ни представителство е с женския баскет тим, който, както писахме вече, очевидно изпревари амбициите пред възможностите си.
Пловдив /два футболни тима, женски и мъжки баскетболен отбор, волейбол, жени/. Варна /с футболен „Черно море“ в елита, волейбол /мъже/, /баскетбол, мъже, баскетбол, жени/. Бургас /два мъжки волейболни тима, мъжки баскетболен състав, волейбол, жени/.
Но да погледнем към Стара Загора - нали сме рамо до рамо като население.
Старозагорци са в голямата игра с мъжки футболен тим, мъжки и женски баскетболни отбори. Губим с 1:3!
А какво да кажем за „индустриалния“ град Монтана - мъжки волейболен тим и то на трето място в елита, женски баскетболен отбор /на второ място/.
За чудесата, които прави монтанският кмет Златко Живков, сме писали неведнъж - той пък трябва да напише учебник за финансиране на спорта. Не че неговата община е Рокфелерова банка, но този човек явно има някакви чудни способности да играе с бизнеса така, че богатите /в уж най-западналата Северозападна България/ да помагат на клубовете. 
В белите страни това се нарича лобиране. Дали става с елегантен натиск или по друг начин, фактите са си факти. Друг е въпросът, че не можеш да принудиш някого с извиване на ръце да инвестира в спорта, ако той се интересува от съвсем друго.
И все пак дори закъсалият Шумен се хвали с мъжки баскетболен отбор в елита.
И понеже всичко опира до пари, картинката в Русе е почти плачевна. Клубовете събират такси от децата, за да формират заплати на треньорите, футболният клуб ангажира предимно свободни агенти, волейболният отбор се мъчи с това, което има като участие за второто ниво, цяло чудо е, че баскетболен клуб „Дунав 2007“ поддържа няколко формации до юношеско ниво, сигурно не е лесно и в БК „Дунав 2016“. Най-болезнено е, че талантливите ни деца се местят в други градове.
Лесно няма и то се вижда къде сме на голямата спортна карта като резултати. Някъде в миманса, почти и вечно подгряваща група до мимолетно изригване със спечелената от волейболистите купа на България.
 Ангел Павлов го казва: „Заслужаваме да сме на най най-високото ниво!“. Да, заслужаваме, но...
Сиромашка радост, но радост, която трябва да събуди амбицията, че Русе може и заслужава повече на спортната арена. С думи обаче не става. Нужни са действия. Дали не е време за някаква кръгла маса, която да обсъди накъде и как трябва да се върви. Без това капацитетите с претенции са много.
Елитният спорт е сред най-голямата реклама за всеки град. Нещо като онова отишло си редовно радиосъобщение за нивото на река Дунав в сантиметри, за което всички знаеха, че се подготвя от станцията в Русе.
И ако след 80-те години нивото на колективните спортове в нашия град се държеше основно на „почти без изменения“, днес с тъга трябва да признаем, че е в процес на сериозно понижение.