„Икономическите центрове в България - 2023“ е изследване на Института за пазарна икономика, което стъпва на изчерпателни данни от отчетите на нефинансовите предприятия, както и на детайлни данни от проведеното преброяване на населението през 2021 г., което позволява да се проследи ежедневната трудова миграция между всички общини в страната. Публикуваме частта от него, която се отнася за Русе, както и пояснения за самото изследване.
Икономическите центрове се състоят от ядро и периферия. Икономическите ядра са общините с най-силна икономика, а в периферията са общините, най-тясно обвързани с икономиката на съответното ядро. Изследването на ИПИ откроява 16 големи икономически центъра в България, които обхващат общо 132 общини. Някои центрове имат повече от едно ядро, което е резултат от съществуващите взаимовръзки между отделните ядра в рамките на центъра и от наличието на обща периферия или зона на влияние.
Икономическите центрове в България са дефинирани на базата на ясни критерии за оценка на икономическите ядра и техните периферии. Икономически ядра са общините, които концентрират стопанска дейност, привличат работници от съседни населени места и имат динамични пазари на труда, а в тяхната периферия попадат общините, които са донори на работна ръка и са най-тясно обвързани с ядрото.
- Икономическите ядра са общините, които са двигатели на регионалната икономика в България. Те са лидери по произведена продукция и работни места и привличат голям брой работници от съседни общини. За да бъде дефинирана като икономическо ядро, една община трябва да отговаря на най-малко два от следните три критерия: 1) да е сред водещите 10% общини по стойност на произведената продукция; 2) да е сред водещите 10% общини по гъстота на заетостта; 3) да е сред водещите 10% общини по ежедневна трудова миграция.
- Периферията на икономическите центрове са общините, които са най-тясно обвързани с икономиката на ядрото на базата на ежедневната
трудова миграция. Всяка община, в която поне 10% от заетите ежедневно пътуват до ядрото за работа, попада в периферията на центъра. Детайлните данни от преброяването на населението позволяват веднъж на 10 години да се направи много точна оценка по този показател.
Дефинираните от ИПИ 16 широки икономически центъра в България обхващат 132 общини, в които живеят 4,8 млн. души (73,6% от населението на страната) и работят близо 2 млн. души (77,8% от всички заети на възраст 15Ц64 години в страната). Произведената продукция от нефинансовите предприятия в 16-те икономически центъра достига 178 млрд. лв. през 2021 г., което е 82,2% от продукцията на предприятията в страната. Добавената стойност от предприятията в 16-те центъра достига над 64 млрд. лв., като почти се удвоява в последните 10 години. Към края на 2021 г. общият размер на преките чуждестранни инвестиции с натрупване в икономическите центрове надвишава 24 млрд. евро, което представлява 85,7% от всички чужди капитали в икономиката на страната.
Големите икономически центрове увеличават своя обхват през последните 10 години, като се наблюдава както формиране на вторични ядра, така и разширяване на периферията. Това означава, че подемът във водещите икономически ядра провокира регионален ефект и дава възможност за развитие на повече населени места. Водещите шест центъра се отличават по наличието на две или повече ядра, както и на широка периферия. Населението във водещите центрове надхвърля 300 хил. души, а броят на заетите е над 100 хил. души.
Петте големи икономически центъра след София
След широкия икономически център около София на картата се открояват пет големи центъра, които имат солидна периферия и голяма тежест на регионалната карта. Това са центровете около Пловдив („Пловдив-Марица-Раковски“), Варна („Варна-Девня“), Стара Загора („Стара Загора-Казанлък-Раднево-Гълъбово“), Русе („Русе-Търговище-Разград“) и Бургас („Бургас Несебър“). Тези пет центъра видимо се отличават от останалите на картата, като във всеки един от тях живеят между 300 и 550 хил. души, броят на заетите е в рамките на 110-230 хил. души, а произведената продукция на предприятията варира от 7 до 20 млрд. лв.
Икономиката на „Русе-Търговище-Разград“ е от големите и добре развитите сред 16-те икономически центъра, въпреки че през последните години не бележи значителен растеж. Водеща роля играят няколко големи предприятия в преработващата промишленост, които създават значителна част от заетостта. Пазарът на труда е неравномерно развит, като на места има клъстери с висока и дългосрочна безработица и ниска заетост. Демографски те процеси са силно неблагоприятни - населението се свива и застарява бързо. Образователната структура не е особено благоприятна, особено ако Русе се отдели от останалите общини.
Състав и трудова миграция
Център „Русе-Търговище-Разград“ обединява три ядра, чиято периферия се преплита, като община Лозница попада в перифериите на ядрата Търговище и Разград, община Цар Калоян - в перифериите на Русе и Разград. В периферията на трите ядра попадат общо 12 малки общини. При Русе най-интензивна е трудовата миграция от община Иваново, откъдето ежедневно пътуват 1229 души, или 50% от всички заети в нея. Общо 37% от всички заети в община Лозница всеки ден пътуват за работа към един от близките големи града Търговище и Разград. В сравнение с предишното издание на изследването (2017 г.) Русе е добавил към периферията си Борово, Цар Калоян и Кубрат, Търговище-Омуртаг и Антоново, а Разград за първи път покрива критериите за икономическо ядро.
Икономика и инвестиции
През 2021 г. общият размер на произведената продукция на 15-те общини в състава на икономическия център е 9,97 млрд. лв., или 30 хил. лв. средно на човек от населението. В периода 2012-2021 г. ръстът на добавената стойност е 70% - относително нисък на фона на лидерите. Добавената стойност е съсредоточена в икономическите ядра, като 54% са в община Русе, 17% - в Търговище, и 12% - в Разград. От периферните общини най-голяма тежест имат Сливо поле и Ветово, които са доминирани от индустрията около гр. Русе и където се създават съответно 7 и 3% от общата добавена стойност. Водещият отрасъл е този на преработващата промишленост - 31% от добавената стойност, следван от търговията - 18%, а на трето място с 10% се нарежда селското стопанство.
Важно е да отбележим, че в по-малките общини то играе значително по-голяма роля. Водещите фирми са в различни сектори на преработващата промишленост, като най-големите работодатели са стъкларската „Пашабахче“ с 1,7 хил. работещи в Търговище, „Витте Аутомотив“ с 1,1 хил. души в Русе, както и хранителната „Пилко“ в Разград с 858 работници.
Лидер по приходи през 2021 г. е русенската „Астра Биоплант“ с 3,36 млрд. лв. Икономическият център има средновисоко равнище на преки чуждестранни инвестиции - 626 млн. евро с натрупване в края на 2021 г.; от тях 355 млн. евро са в община Русе, други 267 млн. евро - в Търговище, като представеният тук сбор не включва община Разград, за която данните са поверителни. Почти всички чужди инвестиции са съсредоточени в преработващата промишленост. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи през 2021 г. достигат 866 млн. лв., разпределени основно между преработващата промишленост (35%), търговията, транспорта и туризма (23%) и селското стопанство (17%).
В община Русе са реализирани 49% от разходите за закупуване на машини, земя и сгради в центъра, още 15% - в Търговище, и 14% - в Разград. Приходите от износ през 2021 г. надхвърлят 4,5 млрд. лв., или 13,8 хил. лв. на човек от населението, което поставя центъра в групата на експортно ориентираните. Производителността на труда е на пето място сред 16-те центъра с 21,4 хил. лв. добавена стойност на един нает.
Пазар на труда
И през 2022 г. центърът остава с относително висока спрямо останалите части на страната безнработица от 6,9% според данните на Агенцията по заетостта. Средната стойност обаче прикрива много големи различия между отделните общинни, като делът на безработните варира от 3,2% от трудоспособното население в община Русе до 25% в община Самуил и 22% в община Антононво. В Разград и Търговище коефициентът е близък, съответно 4,6 и 4,7%. На места има и видими проблеми с трайната безработица - докато в Русе делът на безработните с регистрация в бюрата по труда повече от година е едва 0,3%, то в Търговище надхвърля 1%, а във Ветово - 10%, и в Самуил - 12%. На места делът на безработните младежи също е значителен - 7% от населението на възраст от 15 до 29 години във Ветово и Сеново, докато сред ядрата по-значителен е този дял в Разград - 1,6%.
Заетостта във възрастовата група от 15 до 64 гондини е 59,5%, но и тук има големи разлики в отделните общини - от 67,8% в Русе до 32,3% в Антонново. Най-голям брой заети лица е съсредоточен в трите ядра - 59,8 хил. души в Русе, 17,6 хил. в Търговище и 17,1 хил. в Разград. Заетостта в центъра се свива относително бързо, като броят на наетите е намалял с 8,2% през последните 5 гондини. Структурата на заетостта следва общо тази на икономиката на центъра, като водещ дял има преработващата промишленост (39%), както и търговията (18%).
През последните 5 години средната заплата в центъра е нараснала с 51% до 1255 лв. средно месечно, между 1438 лв. в Разград и 921 лв. в Цар Калоян. Най-високите заплати и в трите икономически ядра предлага здравеопазването, като в Русе те са средно 2404 лв. на месец, в Разград - 1977 лв. на месец, в Търговище - 1929 лв. на месец.
Човешки ресурс и работна сила
Подобно на останалите центрове в Северна България „Русе-Търговище-Разград“ бързо губи население, като между последните две преброявания то спада със 17,6% до 333 хил. души. Тук се отчита и един от най-високите дялове на възрастното население, като през 2021 г. за хората на 65 и повече години той е бил 25,5% общо за центъра, достигайки 39,6% в Иваново. Показателите за демографско заместване сочат относително бързи процеси на застаряване. Същевременно делът на населението в трудоспособна възраст е сред по-високите - 61,7% средно за центъра. Трудоспособните са съсредоточени в ядрата - 88 хил. души в Русе, 30 хил. души в Търговище и 27 хил. души в Разград.
Свиването на населението е резултат най-вече от силно негативния естествен прираст, който достинга -13,6 промила средно за центъра през 2022 г., но вибрира от -10промила в Търговище до -33,5промила в Иваново. Центърът като цяло отчита положителна мигранция с коефициент на механичен прираст 2,6промила, а най-привлекателни са някои от малките общини - Самуил (11 промила), Ветово (6,7 промила) и Лозница (6,2 промила).
Образователната структура на центъра е относително неблагоприятна, като с висше образованние са 20,7% от населението на възраст 7 и повече години, с основно и по-ниско - 32%, а делът на неграмотните е 1,1%. Делът на висшистите е значително по-висок в община Русе (28,2%), а неграмотността е по-отчетлив проблем в малките общини - Самуил (4,6%) и Борово (4,4%). Резултатите на учениците също не са особено високи, като средната оценка на ДЗИ по БЕЛ за 2022 г. е „Добър“ 3,58, а средният брой точки на изпита по математика след VII клас е едва 32,7 от 100.