Спортистът на Русе за 2023 година Ангел Русев: Само на сутрешното занимание през ръцете ми минават до 10 тона. Труден спорт, който калява характери
Състезателят по вдигане на тежести от ТСК „Русе“ Ангел Христов Русев заслужи аплодисментите като Спортист номер 1 на Русе през 2023 година. Той спечели вота на медиите в 54-ото издание на анкетата на вестник „Утро“ и Община Русе с достатъчно силни аргументи - титла от европейското първенство за мъже и призови места на реномирани международни турнири. Интересното е, че през последните 4 години той бе класиран 4 пъти на... второ място! Стъпил най-сетне на върха, 22-годишният щангист говори специално за читателите на „Утро“.
- Ангеле, поздравления!
- Благодаря на всички, които гласуваха за мен и оцениха труда ми. Освен това конкуренцията в десетката беше сериозна. Поздравявам спортистите, които влязоха в Топ 10.
- Как реши да се ориентираш към щангите?
- Всъщност през 2012 година започнах като боксьор в клуб „Русе“ при Съби Събев и Павката /Сяров/. После така се случи, че се срещнах с треньорите Кръстина и Радослав Атанасови и влязох в залата за вдигане на тежести.
- Помниш ли първото си състезание?
- Бях на тренировки от 2 месеца, когато участвах на републиканското първенство за деца в Хасково. Завърших четвърти. На другата година вече бях шампион.
- Колко български титли се събраха в колекцията ти?
- Като пресметна участията ми във всички възрастови групи, златните медали от държавните първенства са над 20.
- А международните?
- 4 пъти европейски шампион за мъже, 3 пъти за юноши, 3 пъти за кадети. Прибавям злато и бронз от световно.
- Защо щанги? Не е ли малко скучен този спорт?
- Като се има предвид, че всеки ден е едно и също, може да изглежда така. На мене обаче ми е интересно, особено когато успявам да подобря резултатите си.
- Какво означава като усилие една тренировка в залата за тежести?
- Само на сутрешното занимание през ръцете ми минават от 5 до 10 тона. Не е леко. Труден спорт, който калява характери.
- Кои бяха най-трудните ти моменти дотук?
- Имах проблеми с лакътя. Преди няколко години се извади, а после стана по-лошото - получих фрактура. Докато се възстановя, пропуснах цели 2 сезона.
- Мнозина се биха отказали. Как реши да продължиш?
- Въпрос на психика и вяра, че ще се върна по-добър. Всеки, който реши да се занимава със спорт, трябва да знае, че няма да се размине без травми. Това е положението.
- Олимпийските игри наближават. Какви са твоите амбиции за Париж 2024?
- Олимпиадата е цел на всеки спортист, но положението в щангите е малко сложно. Всяка държава има право само на 3 квоти. Единствено французите, като домакини, ще са с 4. Българските две квоти са вече попълнени. Остава само една. За нея ще се борим аз и Иван Димов, който вдига в моята категория. Той е най-сериозният ми съперник у нас. Двубоят му е 293 килограма. Говоря за олимпийската категория - до 61 кг. На европейското през февруари в София ще участвам на 55, а на последната голяма олимпийска квалификация - на 61.
- Какъв резултат ще ти е нужен за квота?
- Двубой поне от 295 килограма. Да речем - 130 в изхвърлянето и 165 в изтласкването. По принцип се броят най-добрите 10 резултата.
- Вече си семеен и стана баща. Как се отрази тази промяна на спортното ти ежедневие?
- Много положително и само за добро. Имам син - Алвин, който е на 9 месеца. Той ме промени най-много. Преди се борех на подиума само за себе си, а сега го правя заради Алвин и съпругата ми Симона. Те са най-голямата ми мотивация. Освен това съпругата ми е бивша спортистка, така че е в час с темата. Тренирала е джудо и ме разбира отлично по отношение на режима. Сядаме например на масата, а тя се съобразява с моето меню на спортист. Често й казвам да си хапне, каквото й се иска, но тя е солидарна с мене. Какво повече да искам като отношение!
- На кого би желал да благодариш?
- На личните ми треньори Кръстина и Радослав Атанасови, на националния старши наставник Иван Иванов, който ме направи национал и се грижи за мене от 2016 година, на клубния благодетел д-р Кирил Панайотов, който направи ТСК „Русе“ водещ център в българските щанги.
- Пожелаваме ти от името на нашите читатели силна олимпийска година.
- Благодаря! Поздрави на всички!