Малкият и среден бизнес често биват сочени като гръбнака на икономиката, защото тези предприятия са ключова предпоставка за наличието на конкуренция и работещи пазари, а оттам и за цялостното икономическо развитие на една страна. В още по-голяма степен тези аргументи важат за фамилните бизнеси, защото точно семейните предприятия предполагат по-голяма приемственост между поколенията, предаването на предприемачески умения и навици и оттам по-голяма устойчивост на бизнеса във времето.                             

За съжаление обаче тенденциите в това отношение за област Русе са отрицателни - броят на активните фамилни предприятия намалява с около 100 на година - или по две седмично, като особено силна е тази тенденция в годините на пандемията от Ковид-19 - 2019-2021 г.
Националният статистически институт води на отчет семейните фирми от 2017 г. Едно предприятие се определя като фамилно когато решаваща роля в управлението му имат физическите лица, основали фирмата и техните съпрузи, родители, деца или преки наследници. През 2018 г. действащите фамилни предприятия са 3468. През 2019 г. броят им пада на 3230, а през 2020 г. - на 3013. През 2021 г. в небитието се пренасят още 200 семейни фирми и чак през миналата година се отчита ръст и числото им нараства до 3007. В тях работят 12 092 души, от които 2661 са собственици, а останалите - наемни служители.
Общата за страната тенденция е малко по-различна - броят на фамилните бизнеси отново намалява през 2020-2021 г., но като цяло спад спрямо 2018 г. няма. В някои области като съседната Силистра семейните фирми се увеличават с 30 на сто. Докато в Русенско намаляват с 14%. Това може да се обясни със структурата на местната икономика, в която преобладава преработвателната промишленост с няколко много големи основно чуждестранни компании, които оказват много сериозно влияние върху пазара на труда.