Административният съд в Русе отхвърли жалбата на руския гражданин М.Ф. срещу решение на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което му се отказва статут на бежанец. Той пребивава в България въз основа на разрешението за работа на съпругата си Ф.Д. и твърди, че иска да остане тук, защото в родината си би бил преследван по политически причини и заставен да воюва с Украйна - нещо, което не иска да направи. Според ДАБ и съда обаче, доказателства за преследване от руска страна липсват, а решаващо е становище на ДАНС, според което лицето представлява заплаха за националната сигурност.
Руският гражданин, по професия програмист-разработчик, съобщава, че на 1 февруари 2022 г. е пристигнал в Киев с цел стартиране на бизнес проект в Украйна и получаване на украинско гражданство, тъй като е роден в страната. Посочва, че е получил удостоверение от Министерството на външните работи на Украйна за това, че е бил подлаган на политическо преследване в Русия, както и свидетелство за раждане, и въз основа на тези документи е попълнил заявление за получаване на украинско гражданство, което не е успял да подаде поради започналата война. На 25 февруари 2022 г., ден след началото на инвазията, е напуснал Украйна, а малко по-късно към него се е присъединила съпругата му, която също е подала молба за закрила у нас.
В показанията му, както и в тези на неговата съпруга, се откриват противоречия. Той посочва, че е завършил висше образование, специалност „Физика“ в Московския държавен университет и че е преминал Факултет за военно обучение в същия университет, за което се получава офицерско звание и предимството да не бъдеш призован за служба в армията. Което изключва възможността да бъде заставен да воюва. Чужденецът изрично е посочил, че в страната му на произход не е получавал лични заплахи и не е бил подлаган на насилие. Видно от твърденията му не е бил арестуван и не е бил наказателно преследван. Доста смешно изглежда твърдението му, че може да бъде съден за държавна измяна защото платил държавните такси за украинско гражданство, възлизащи на 200 украински гривни (около 9 лева). Неубедителни са и мотивите, с които иска украинско гражданство точно преди избухването на военния конфликт.
От всичко изложено по-горе може да се направи обоснованият извод, че обявената в Русия „частична мобилизация“ и „специална военна операция в Украйна“ е предоставила възможност за подаване на молба за международна закрила и съответно начин за узаконяване на престоя на жалбоподателя в България. Случаят касае мигрант, а не лице, нуждаещо се от международна закрила, смята съдът. 
Вероятно заради всички тези съмнителни моменти, случаят на М.Ф. е разглеждан и от ДАНС и недвусмисленото становище на агенцията е, че лицето представлява заплаха за националната сигурност. Становището е подписано от директора на специализираната дирекция при ДАНС, като в същото е посочено, че ДАНС разполага с информация, заради която възразява да му бъде предоставена закрила в България. В преобладаващата до настоящия момент практика на ВАС се приема, че становището на ДАНС е задължително и контрол не може да се осъществява от съда. Така че жалбата на руския гражданин е отхвърлена. Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд.