Колко струва трудът ни в Америка? Евтина работна ръка ли са хората от балканските страни? И имаме ли бъдеще зад океана? Лесно можем да отговорим на тези въпроси, достатъчно е да работим точно едно лято в Щатите. Искам да разкажа моята история, моите преживявания и моето лято в Аляска.
Всички студенти тръгват на бригади с някаква цел. Започват да се записват по разни програми, да инвестират пари в заминаването си и да си въобразяват, че ги чакат купища долари. Доста от тях мечтаят с изкараните пари да си купят кола, да отидат на бленуваната почивка или просто да ги изхарчат по дискотеки. В началото всеки е с тази нагласа, защото не знаят с колко труд се изкарват точно тези (вече предварително похарчени) пари.
Учебната година е минала и всеки стяга куфарите за така дългоочакваната бригада. Родителите със сълзи изпращат децата си на летището и започват да очакват със свити сърца завръщането им. Това се случи и на мен. Дестинацията, която бях избрала, е доста впечатляваща и всеки, който знаеше къде точно отивам, се учудваше и ме питаше дали ще успея да се справя.
Точно това място не е за всеки
Това е един суров щат, който не посреща никого с „Добре дошъл“, но вече нямаше връщане назад. Колкото и да не ми харесваше идеята в началото, съгласих се с група приятели и така поех по дългия път към Аляска. През първите седмици животът в 49-тия американски щат ми се струваше непоносим. Мислех само за родната България и броях дните, които ми оставаха. Минаваха седмици, а на мен ми беше по-зле и по-зле. Не харесвах мястото, на което работех, не харесвах хората, с които бях там, не харесвах и самата работа. Едва ли някой би харесал да чисти мръсни стаи всеки ден. Така един календарен месец мина почти неочаквано, но все още исках да се върна вкъщи и никога повече да не си помислям за Аляска.
Всъщност Америка не е това, което всеки човек извън нейните граници си представя. Изводът, който си направих много скоро след моето пристигане, е, че американците не са толкова велики, а държавата им не е на неограничените възможности. Много от американските граждани са доста необразовани, мързеливи и комплексирани и повечето работят на позиции, които у нас се дават само на студенти. Така след първия месец си мислех, че лятото е напълно провалено, а мечтаната сума, която исках да събера - недостижима.
След като свикнах с работата (дори намерих втора),
преглътнах егото си и спрях да гледам с надежда и нетърпение към края на сезона
Животът в Аляска ми се стори доста по-добър. Всъщност работодателите ми бяха изключително коректни, а колегите ми (предимно българи, сърби и македонци) не бяха само хора, с които работех, а приятели. Погледът ми за живота стана коренно различен. Аляска те променя, оценяваш всеки един момент и се радваш на най-малките неща. Оттогава в паметта ми са останали само хубави моменти, независимо колко труден ден съм имала в работата. А едно от най-красивите неща, които съм виждала в Аляска, е природата. Неслучайно курортите са препълнени с хора. През малкото ми почивни дни успях да видя гледките, които белият щат предлага. Те просто спират дъха! Банално е, но това са думите, които най-точно ги описват.
Тук е моментът и да кажа малко за инвестицията, която направих за моето заминаване и за изкараните пари в Аляска. Няма по-добро място на света, където трудът наистина бива оценен, както е в САЩ. Обикновено инвестицията от около 4000 лева бива покрита след втория месец работа в парк, ресторант или нещо подобно. Ако човек има повече желание, може да намери втора работа, но не всеки издържа на 16-часов работен ден. Когато човек се труди повече от останалите, това се забелязва веднага, съответно се възнаграждава. В края на сезона получих повишение в курорта, в който работех.
Лятото беше доста силно, доста уморително, но и пълно с радост и забавления. Така дойде и последният работен ден. Хората наистина оцениха труда, който бях положила през сезона и наистина раздялата с тях беше трудна.
Любимата ми част - пътуването
Всеки студент може да избере дестинация, която може да посети един месец след последния си работен ден. Решихме да изберем Ню Йорк, където да прекараме нашата почивка. Невероятна седмица, прекарана в Голямата ябълка, ни накара да се замислим колко всъщност голяма е разликата между нашата родина и САЩ. Статуята на свободата, Емпайър стейт билдинг, Сентрал парк бяха най-запомнящите се места. Градът ни спечели не само със своите архитектурни забележителности, но и с множеството културни събития. Нямаше да се справим и без помощта на местните нюйоркчани, които се отзоваваха на всяка наша молба и въпрос. Едно от най-уникалните преживявания беше посещението на най-високата сграда в мегаполиса - Емпайър стейт билдинг. Целият блясък на града се разкри пред нас, след като се качихме на 86-тия етаж. Веднъж попаднахме случайно на стрийт шоу в Сентрал парк. Различни скечове бяха разиграни пред случайни минувачи. Пленени от магията на изкуството, те не откъсваха поглед от актьорите и за момент. Както често се случва, хубавите неща завършват бързо. Така бързо отлетя и времето ни в Ню Йорк.
Естествено, след хубавото идва и лошото. Двучасово закъснение на самолет ни напомни, че дори и в САЩ нещата не винаги са изрядни. Не знам как един български студент, който няма добър английски (доста срещано в Америка), може да се справи на летището. Наистина това беше най-лошата част - ужасни полети, закъснения, тичане по летищата. И накрая
хубаво е да си дойдеш в България, но багажът ти да е още на парижкото летище
Чувството да се завърнеш вкъщи, е много хубаво, но винаги част от сърцето ти ще остане в Аляска. В крайна сметка бригадата не е за всеки, някои не могат да преглътнат достойнството си или да понесат тежкия труд. Парите, които се изкарват в Аляска, особено от студентска бригада са доста добри, в рамките на 7000- 10 000 долара. Когато ударих чертата и направих съпоставка между България и Америка, останах доста разочарована от родната ни страна. В САЩ всеки човек, дори непознатият, е готов да ти помогне, институциите (банки, човешки ресурси, болници и т.н.) са винаги насреща и полагат много повече усилия за нас, чужденците, отколкото собствената ни държава. Надявам се много скоро България да вземе пример, за да може ние, младите, да останем тук и да не се налага да ходим зад океана, за да изкараме пари за кола или да си платим обучението. За мен преживяното в Аляска се оказа безценен опит! 
Радостина ГОРАНОВА,
студентка във ВТУ „Кирил и Методий“