- Госпожо Костадинова, как оценявате представянето на възпитаниците си в Хонконг?
- Първо трябва да уточним, че децата се явиха на две азиатски състезания в един месец, което е истински героизъм. Първото беше BIMC /Bulgaria international mathematics competition/, което се проведе в Бургас в самото начало на юли месец. Участието в това състезание е само с покана и е част от азиатския турнир. Хубавото за нас като учители, а трудно за децата като участници бе, че в него се включиха 74 отбора с повече от 1000 състезатели както от България и Китай, Хонконг, Индия, Индонезия, Макао, Непал, Филипините, Южна Африка, Южна Корея, Тайван и Тайланд, така и от Канада, Холандия, Русия, Румъния, Македония и други. В този смисъл надпреварата в Бургас беше много по-сериозна и тежка в сравнение с Хонконг. За първи път имахме шанс да участваме, тъй като се проведе в България и разходите са значително по-малко за път и престой.
Там имаме бронзов медал за Николай Стоилов, а останалите деца имат четвърто място с грамота за отлично представяне. Това е много високо постижение, тъй като възрастовата граница е по-висока и повечето участници бяха седмокласници. Те трябваше да решават 15 задачи за 90 минути в индивидуалното и след това в същия ден 10 задачи за 60 минути.
Бих искала да кажа, че всички бяхме възхитени от организацията на състезанието в Бургас - както настаняването и осигуряването на перфектни условия за решаване на задачи и почивка, така и от културната програма до малките детайли в сувенирите. Бяхме горди, че бургазлии така отсрамиха България.
От Хонконг равносметката ни е един сребърен медал на Радомир Пеев и купа за трето място след победителя в отборното състезание на извъназиатските отбори. Големите победители станаха децата от Сан Марко, САЩ, на първо място се класираха учениците от Софийската математическа гимназия, след тях е вторият наш отбор от 125-то СОУ в София, трети сме ние и четвърти са възпитаниците на Първа частна математическа гимназия в София. След това са другите от Австралия, Африка и т.н.
- Как се отрази това натоварване на децата?
- Тежко. Те са малки, неопитни, стресираха се, а и часовата разлика беше убийствено трудна за преодоляване. Истината е, че аз очаквах повече като резултат, защото положихме много труд за подготовка, но в края на краищата това е състезание. Ядосвам се за това, че грешките, които са допуснали децата, са технически, от недоглеждане, а не от незнание или неразбиране за какво става дума.
Когато състезанието започваше в 10.30 ч, това означаваше 4.40 ч българско време. Душичките им спяха. Когато влязоха в залите, ги пуснаха чак в 16 ч оттам. Това е изключително съсипващо. За малко време трябваше да се справят със задачите и да нямат възможност за оглеждане, проверки и т.н. Това са много умни и нестандартни деца, които трябва да имат възможност за изява.
- Вие участвахте ли в съставянето на задачите?
- Това се прави от първите ръководители на отборите, а при нас това беше доц.Ивайло Кортезов от Института по математика при БАН, който е ръководител на отбора за предстоящата Балканиада.
- Какъв беше съставът на русенския отбор?
- Петър Няголов, Никол Иванова, Николай Стоилов и Радомир Пеев. Ръководители бяхме аз и доц.Ивайло Кортезов. Иначе от България бяхме общо четири отбора. Излишно е да разказвам с какво внимание бяхме обградени от организаторите в Хонконг - за тях децата са особено важни и им създават всевъзможни забавления и атракции.
- Вие за кой път водите участници на това състезание?
- За трети - 2005 г., 2006 г. и сега. Това изобщо не е някаква екзотична разходка - пътуването е изключително изморително от София до Доха, а след това до Хонконг общо 13 часа само полет със самолета. Най-доброто представяне на нашето училище имахме през 2011 г., когато ръководител беше Евелина Минчева. Тогава имахме два сребърни и един бронзов медал, а в отборното бяхме първи след победителя в извъназиатските отбори. Сега имаше нововъведение, за което не знаехме изобщо - номерът на задачата отговарял на точките, които се получават при решението й. Ако бяхме уведомени, можеше да променим стратегията, но това вече няма значение.
- Колко време се готвихте за представянето си?
- Започнахме още с началото на учебната година през миналата есен. Резултатите от представянето на шестокласниците в различните състезания се събираха и така сформирахме отбора. От месец май започнахме усилените тренировки - почти без ден почивка. Направихме всичко, което трябваше.