Лотар Яшке е зам.-посланик на Европейския съюз в Южен Судан. Член е на УС на Международно дружество „Елиас Канети“. През 2005 година, когато е посолствен съветник и зам.-посланик на Австрия у нас, става съосновател на Австрийска библиотека Русе. Посещавал е Русе над 60 пъти, последният път беше в града на 28 април, когато участва в Общото събрание на МД „Елиас Канети“. Наред с това той беше и председател на журито на Третия национален конкурс с международно участие за детски рисунки „Аз, ти той - ние сме Европа“. Говори български език. В навечерието на днешния Ден на Европа с него разговаря кореспондентът на Българското национално радио в Русе Ася Пенчева.

- Добре дошли отново в България! Бих искала да говорим за европейските избори. Европейската тема е вашата тема, Елиас Канети е вашата звезда.
- Да, може да се каже.
- Какво мечтаеше Канети и описа в книгите си, а ние провалихме?
- Какво означава „провалихме“?
- Съсипахме, счупихме, не постигнахме.
- „Провалихме“ е доста силна дума, но цяла Европа говори това. Елиас Канети се е отворил към света и Европа точно тук - в Русе, където започва, до река Дунав. Аз мисля, че реките са много хубав, транснационален символ.
- Те свързват хората.
- Те трябва да свързват хората. Мисля, че хуманизмът е най-голямото наследство на човек като Елиас Канети като национална фигура, което е символично. Осем държави казват: той е наш човек, но този факт означава голям успех. Тази отвореност към Европа и света - това за мен е най-важният символ на Елиас Канети. Относно изборите в Европейския парламент - там се усещат същите въпроси, защото Европейският парламент ще стане много по-силен инструмент на Европейския съюз, той създава законите. Закони не само за 8-9 млн. души в Австрия, за 7 млн. в България, или дори за 80 млн. в Германия, а за 450 млн. души в ЕС. Европейският парламент ще стане много силен и това е парадокс: той е силен и ще стане още по-силна и динамична институция на Европейския съюз, но интересът да се участва в изборите за Европейски парламент е все по-малък и по-малък. Мисля, че участието в избори за Европейския парламент е голяма отговорност за гражданите и отново - символичен акт, като на Елиас Канети - на отвореност към Европа. Защото ние имаме глас и в реалния ни живот действат европейски закони, които са много важни за нас.
Ние може би не знаем, но 60-70% от законите в нашия живот са европейски закони
Европейският парламент е изключително важен фактор, което обаче ние не знаем - може би това е парадоксът. 
- Надига се една вълна на национализъм, говори се за Европа на нациите - това как го определяте? Опасно ли е, хубаво ли е, къде ще ни доведе?
- Това не е хубаво и е излишно. 
- Защо изобщо се случи това?
- Имаше различни политически дискусии, тях винаги ги има - идеи за Европа на нациите, федерална Европа, суверенитет на всички държави, суверенитет на цялата Европа. Ако някой казва, че предпочита Европа на нациите, можем да говорим, че това де факто не е голям проблем. В последните 10-15 години обаче виждаме, че десните идеи и десните партии постигат много по време на избори. Те стават по-силни и печелят правителства. Това е тенденция, която лично на мен не ми харесва много, защото това не е идеята за цялата Европа. 
- Определенията крайно леви или крайно десни са сякаш условни, те са националисти. Какво мислите за национализма?
- Идеята на Европейския съюз е да се върви към превъзмогване на национализма. През 1984 година във Вердюн са отбелязани 70 години от Първата световна война. Имало е голяма, голяма битка при Вердюн, загинали са почти 1 млн. души и ако погледнете сега там, няма да видите нищо друго освен гробища навсякъде. Аз мисля, че няма нужда от повече думи след този поглед и
това е идеята на Европейския съюз - никога повече война, никога повече национализъм
Тогава Митеран и Кол казват, че национализмът е война. Затова идеята на Европа е край на национализма. 
- А защо той се възроди отново? Откъде дойдоха, от какво избуяха, какво даде храна на тези формации в почти цяла Европа? Само за руски пари и пропаганда ли става тук дума, или има и някаква друга причина?
- В Австрия прогнозите в момента са за 30% националисти, а в Германия - за 20%. Мисля, че това също е една друга реакция срещу глобализацията - хората искат да имат нещо собствено и може би имат страх от реформите, от новите неща и от големите федерации. За мен това е една реакция, но аз гледам на това повече като на негативно връщане назад, която тенденция е противна на отварянето към света.
Днес демокрацията е под натиск и човешките права са под натиск
Тези формации искат фокусиране към „нашата държава“, обещават, че „ние можем да се справим сами“. Това е безумието на популизма. Орбан твърди: „Аз се боря само за моите хора“, но фактически проблемите, които има с Украйна и т.н., не могат да бъдат решени на национално, а само на транснационално ниво, това е факт. Тези големи проблеми и несигурност, причинени от войната, които имаме днес в Европа, само заедно могат да бъдат решени. Европа участва в общия световен ред. 
- Представете си, че имате кръгла кристална топка и погледнете в бъдещето - представяте ли си, ако в Европейския парламент е пълно с националисти? Какво ще стане тогава, къде отива нашата Европа? 
- Аз лично не мисля, че той ще е пълен, защото животът е пъстър и сега е в една посока, но утре може да е в друга. По принцип съм оптимист и не мога да си представя, че има Европейски парламент, пълен с националисти. Но дори и ако ги има, пак съм оптимист, защото европейските институции са много силни. В ЕС участват 27 държави и е заложено много на сигурността. Всички те имат различни интереси и това е голям пазар на интереси - ти винаги трябва да дадеш нещо и да вземеш нещо. Ако всички там са националисти и трябва да седнат около масата и да говорят, те имат различни интереси. И ако са около масата, това вече е успех, това е добре - хайде да започнат да говорят. В Европейския съюз има голяма маса, голям пазар и много интереси. 
Ти трябва да правиш компромиси, иначе ще останеш настрани
Ако искаш нещо, ти трябва да участваш някъде в институция. Хората, които са образували този Европейски съюз преди 70 години, са имали много различни идеи, а днес светът е различен. Дори ако има много, много националисти, мисля, че те ще постигнат европейските интереси. Те дефинират европейските интереси по различен начин и това е може би малко опасно. Аз лично искам Европа на Елиас Канети, агитирам за това и затова членувам в тези международни движения.
- Каква е Европа на Елиас Канети, опишете ни я? 
- Това е една Европа, която символизира интереса и любопитството на света, която има хуманност и иска да стабилизира света. Хората да имат възможност да живеят по техния начин, който те искат, Европа на човешките държави, които имат социална сигурност и екологична сигурност. Мисля, че това е идеята на Елиас Канети. Много важна негова идея е не само Европа, но свят на духовност и образование, защото образованието в крайна сметка формира мисленето. Хората да са автономни и да мислят - не е опасно да се мисли. 
- Сега мнозина критикуват европейските институции, много хора казват, че те са силно бюрократични и трябва да бъдат реформирани.
- Да, винаги има дискусии за реформиране на европейските институции. Разбира се, те не са перфектни, защото какво означава перфектни закони? Ако едно нещо е добре за всички, сигурно има проблем, защото хората имат различни виждания и различни интереси. Има и хора, които искат европейските институции да имат още повече сила и власт. Аз също съм съгласен с това, че Европейският парламент трябва да има повече правомощия да предлага закони и да бъде коректив на субекта, респективно на правителствата.
- При нас, в България, има едно усещане, че хората, които избираме в Европейския парламент, просто отиват там за една много добра заплата през следващите 5 години и толкова. Какво трябва ние като граждани да изискваме от нашите представители в Европейския парламент?
- Хората трябва да контактуват с правителството си, а не с Европейския парламент, защото интересите на Европейския парламент са Европа, не са България. Работата на хората, които вие избирате в Европейския парламент, е да участват в дискусии за развитието на Европа. 
За България отговаря повече българското правителство
Сега има един друг парадокс - много пъти казват: заради Европа не можем да правим това и това, и това. Но кой е Европа? Това сме ние и ние имаме отговорност. Европа не е нещо, което съществува в небето и да казваме, че тя е виновна. След това - имате правителство и то има възможност да участва в правенето на закони в ЕС, може да дискутира и да използва връзките си. То също участва и има глас, то гласува, има микрофон и стол около масата в Брюксел.
- Ние сега имаме рядък шанс да гласуваме в един и същи ден както за правителство, така и за европейски депутати. Как да използваме този шанс?
- Абсолютно сте прави, това аз също го виждам като шанс. Мисля, че всички хора, които искат да участват в демокрацията и не искат други да решават вместо тях, трябва да бъдат активни и да участват в гласуването при изборите на 9 юни. За Европейски парламент, като мислят за европейските интереси с въпрос „Каква Европа искам аз и в каква Европа искам България да участва?“ - това е техният вот за европейските избори. Трябва да участват също и в избора за България с идеята да има стабилно правителство, което да управлява държавата през следващите 4 години.
Ако не участвате в изборите, пак участвате, но в негативен смисъл 
- има други, които участват заради вас, но не мислят за вашите, а за своите интереси. 
- Не знам доколко следите българската политика, защото изборите сега са като че ли да гледаме на Запад, или на Изток. Просто пропиляхме 30 години, за да се върнем отново в начална фаза - да гледаме на Изток или на Запад? Социологията показва, че в България оценяваме колко е важно членството ни в ЕС, но май вече го приемаме не като национален приоритет, какъвто беше преди приемането ни, а като даденост. Това може ли да е заради Шенген, защото не сме още част от Шенген? Сега решението на националистите от Австрия налива вода в мелницата на нашите националисти. 
- Това е, когато се даде възможност националистите да вземат решения. Но пък когато те вземат решения, накрая ще видят, че или трябва да напуснат масата, или все пак да си останат на нея и да продължат да разговарят и да преговарят. България вече участва в Шенген - не напълно, но съм сигурен, че пълното й приемане е въпрос на време. Въпрос на време, на работа. Това може да предизвика реакция на партии и хора не само в тук, в България, а и в много други държави. Всичко е свързано, може едно решение тук да извика реакция с решение в друга държава, всичко е свързано. Но интересът е България да влезе един ден в Шенген и така ще бъде.
- На финала - Русия заплаха ли е за Европейския съюз и за Европа?
- Засега, в този момент и за тази ситуация, тя може да бъде заплаха, разбира се, и Европейският съюз, заедно с други хора, трябва да работят за това Русия да не е заплаха, а да стане партньор. Русия е много силна държава и не е възможно да се работи без нея. Но сега, в този момент, идеята на Москва съвсем не е същата, като нашата идея - абсолютно не, те са диаметрално противоположни. 
- Защото там има авторитарен режим, а в ценностите на Европа е демокрацията?
- Да, в този момент и тази ситуация ценностите ни са абсолютно различни. Навремето много бяхме против Рейгън, че въоръжавал САЩ, а ние всички сме много против войната, искаме мир и т.н. В крайна сметка се оказа, че чрез превъоръжаване Съветският съюз беше принуден да сдаде оръжието.
- Точно това ще попитам - как срещу оръжията се изправя хуманизмът на Европа? Хуманизмът, книгите и образованието могат ли да победят оръжията на Русия?
- Да, разбира се. Нелсън Мандела казва, че химикалът е по-силен от оръжието. Мисля, че и Елиас Канети казва същото, в крайна сметка най-важно е образованието. Това са искали да кажат Елиас Канети и Нелсън Мандела, защото химикалът е символ на образованието, на идеята за развитие на интелекта и отвореност към света. В крайна сметка 
образованието е по-силно от оръжието
Разбира се, днешната ситуация на война и агресия на Русия срещу Украйна е много опасна. Всички ние - пацифисти или непацифисти, просто хора, които обичат мира и демонстрират за него, сме в много лоша ситуация и трябва да гледаме на оръжията като важно нещо. Оръжията са много важни също и за Украйна, която също е много силна срещу агресията на Русия. Това е агресия срещу света, срещу страните от ООН - нещо такова не може да съществува в 21-ви век и затова реакцията трябва да бъде силна и категорична. Нашата възможност е да участваме в изборите на ЕС и дадем гласност на тази партия, която олицетворява нашите цели, демокрацията и нашите интереси, които са универсални интереси и ценности. Аз мисля, че с това в крайна сметка - може би не утре и в други ден - но съм оптимист, че тези ценности, които са универсални и ценности на болшинството хора от света, защото много хора искат да живеят според нашите универсални ценности, ние ще имаме победа. И крачката към тази победа е участие във вота за Европейския парламент.