Националният филхармоничен хор се включва тази вечер в изпълнението на Бетовеновата „Миса Солемнис“, заедно със Солунския симфоничен оркестър и под палката на британския диригент Лео Макфол. Гастролът на певците е част от споразумението за сътрудничество между Софийската филхармония и солунските им колеги, уточняват от филхармонията. 
Българската публика също ще чуе произведението на 9 май в зала „България“.  Маестро Емил Табаков ще застане пред националния оркестър и хор, а солисти на вечерта ще са Стефани Кръстева – сопрано, Виолета Радомирска – мецосопрано, Емил Павлов – тенор, и Валентин Ватев – бас. 
Написана заедно с Деветата симфония, „Миса Солемнис“, в своята монументалност и продължителност от почти  90 минути, се отклонява от всички литургични произведения. Първоначално е била предназначена за литургична употреба, в хода на своя необикновено дълъг и мъчителен процес на създаване тя взривява тази рамка и се еманципира от функцията в християнското богослужение, без да изоставя своя характер на „религиозна“ музика. 
Поводът за раждането й дава ученикът на композитора и негов покровител – ерцхерцог Рудолф, брат на австрийския император по това време, поръчител на Тройния концерт и Петия клавирен концерт, комуто композиторът отдава благодарност и признателност. През 1819 г. ерцхерцог Рудолф е бил предложен за кардинал и издигнат за архиепископ на Оломуц в Моравия. Церемонията по произвеждане в сан е била насрочена за 9 март 1820 г. 
Въпреки намеренията си, композиторът не успява да завърши тържествената меса към датата на церемонията, а едва три години след това. През 1823 г. решава да не изпрати партитурата на издателите си, а да я предостави за изпълнение. Първи се отзовава княз Николай Галицин, благодетел и почитател на композитора, който организира премиерата в Санкт Петербург през март 1824 г. Единственото изпълнение на тържествената меса, на което Бетовен присъства през живота си, е във Виена – на 7 май същата година, където прозвучават само три от частите – Kyrie, Credo и Agnus Dei.
/ДД