Русенските приятели на джаза са в празнично очакване. На 30 април, вторник, от 18 часа в Доходното здание предстои концертът „Картини от една изложба“ по Мусоргски, джаз версия на Константин Костов. Билетите се продават на касата на Доходното здание.
„Открай време ме е привличала идеята да аранжирам класически клавирен цикъл за джаз трио. Спрях се на сюитата „Картини от една изложба“ на Модест Мусоргски, провокирала не един творец да създаде своя версия на знаменитата творба.
Да се заемеш с нещо толкова налудничаво и същевременно отговорно изисква умения и художествен усет, с които да се потопиш дълбоко в класическата музика. Нужна е и много смелост да я преведеш през своята емоционалност и още повече да импровизираш.
В процеса на работа умишлено споменах с какво се занимавам пред приятели класически музиканти и всички реагираха еднакво: „Да не ги развалиш!“.
Стремих се целият цикъл да прозвучи по съвсем друг начин от познатия.
Най-трудното бе да го адаптирам към стила ми на свирене, но вярвам, че целта ми да го освежа през моя музикален маниер е постигната. От натрупания опит през годините в сферата на кросоувър музиката съм се научил да го правя с огромен респект към композитора и произведението.
Разбира се, най-важна бе ролята на моите музикални партньори и приятели Христо Йоцов и Димитър Карамфилов, без които албумът нямаше да се реализира. Тези блестящи музиканти и изключителни импровизатори със сериозен поглед върху класиката и джаза допринесоха максимално музиката да придобие търсената специфична естетика, енергия и характер.
Искрено се надяваме тази музика да Ви забавлява, инспирира, дори провокира.
И ако се питате какво общо е имал Мусоргски с джаза, отговорът е - нищо...
Джазът е най-свободното изкуство, което намира обща изразност с всекиго и с всичко“, казва авторът на проекта Константин Костов.
В седмицата преди концерта той беше любезен да отговори на въпросите на „Утро“.

- Поднасянето на класиката в симбиоза с популярни стилове или пък по начин, който я превръща в съвременен спектакъл, е световна тенденция, която ние като че ли открихме малко късно. Но преработването на класическо произведение в стилистиката на джаза е поне едно ниво нагоре - как се прави джаз версия на нещо, в което е важна всяка нота, всяка пауза? Какво става в такъв случай с импровизацията - един от стълбовете на джаза?
- Това, разбира се, съществува отдавна като световна тенденция, да се правят джаз версии върху класически произведения, но не често. През годините отделни музиканти са дръзвали да го правят, тези, които еднакво добре познават и едната и другата страна на „монетата“. Фундаментът на джаз музиката е в класическата музика, тоест, в нейните корени. Трябват задълбочени познания по хармония и класически контрапункт и отлично владеене на инструмента, за да може свободно един музикант да модулира в импровизация. От друга страна,
импровизацията има много лица, което позволява да се чувстваш свободен и да твориш на момента, достигайки най-висшето в музиката - това да нямаш граници
- Как приемате термина джазирана версия, какво означава той за вас?
- Специално терминът „джазирана“ звучи доста несериозно, даже наивно, като имитация на джаз. Това ми напомня времето, когато бях петнадесетгодишен и джазирах някакви неща. Но все пак трябваше да започна отнякъде... По мое време нямаше никаква литература, нито интернет, а в музикалната гимназия беше забранено да свириш джаз. Предпочитам джаз версия, звучи по-убедително.
- Защо се спряхте точно на „Картини от една изложба“ на Модест Мусоргски, има ли нещо по-особено, което ви привлече? Нямаше ли да е по-лесно, а и по-ефектно да преработите някоя жизнерадостна творба на Моцарт или някоя драматична на Бетовен?
- Отдавна експериментирам в тази посока. Свирил съм Бах, Моцарт, Бетовен, също така и Шопен с импровизации. Но
винаги ме е интересувало как би прозвучал един клавирен цикъл с импровизации
затова се спрях на „Картини от една изложба“, защото никога не е подлежала на цялостна обработка, така както го е написал автора. Самият цикъл е много оригинален и самобитен, многообразието на теми и характери придава колоритна цялост и възможност за свободно музициране.
- Вие, Христо Йоцов и Димитър Карамфилов сте от различни поколения, а всяко поколение има свои виждания не само в живота, а и в изкуството, как от това тримата създадохте една сплав?
- Това е същото, както при комуникацията между хората или между приятни събеседници. Възрастовата граница не съществува, когато имаме обща цел и идея, общувайки на един и същ музикален език. Христо и Митко винаги са имали едно по-модерно, иновативно мислене и заради това се допълваме взаимно. За пиано трио това е най-магичният момент, химията между партньорите, които си общуват почти телепатично.
- Какво да очаква публиката на концерта на 30 април и какво вие очаквате от нея? Доколко е важна публиката за успеха на един концерт?
- Публиката - това е най-важната част от събитието! Всичко е в името на публиката! За мен винаги е била вдъхновяваща, както по време на концерт, така и преди него.
Публиката винаги ми е помагала в най-различни ситуации
случвало се е да съм леко притеснен преди концерт, но щом усетя досега с публиката, нейната енергия, се чувствам окрилен да я даря с музиката си. Именно това да очаква публиката на 30 април един запомнящ се концерт.
- Русе винаги е бил сред важните за българския джаз градове, продължава ли да е така, забелязвате ли развитие или пък отстъпление?
- Русе винаги е бил град с традиции - както в класиката, така и в джаза. Въпреки трудните времена, в които живеем, Русе успява да опази и развива фестивалите си, да се грижи за музикалното наследство, както и да дава път на младите!
- Миналата година Общинският съвет в Русе взе принципно решение, макар и необвързано с финансиране от бюджета, в града да има Алея на джаза, как приемате тази идея? Как националната джаз общност би могла да я подкрепи?
- Смятам, че това е една чудесна инициатива и я подкрепям с две ръце.
Сигурен съм, че с младите колеги сме на едно мнение и бихме могли да се обединим за идеята!
- Разкажете една ваша русенска история - нещо забавно или нещо лично, свързано с града, с гостуванията ви тук, с концертите, с приятелите.
- Веднага се сещам за една лятна вечер... Миналата година по покана на Димитър Косев и Русенска филхармония, изпълних първа част на концерта ми за джаз пиано и симфоничен оркестър. Репетициите и концерта бяха през месец юни, не твърде горещо и идеално за вечерни разходки. След дълъг репетиционен ден, с приятели решихме да се разходим покрай Дунава, разбира се. Оказа се, че освен нас там се разхождат няколко стотици комари, които ни съпровождаха през цялото време и порядъчно си „похапнаха“ от нас.