Треньорът на дубъла в „Дунав“ Мариян Тодоров не издържа веднъж и избухна пред „Утро“: „Целокупната русенска футболна школа е толкова велика, че от години зарежда с играчи само отбори от Трета и Четвърта лига“.
Разбира се, „велика“ беше поставена в кавички.
Ако разсъждаме върху гневния изблик на Тодоров, фактите потвърждават все повече нелицеприятната му оценка. 
Куп суперталанти, според далечни вече треньорски анонси, така и не се развиха през годините и гонят топката по аматьорските дивизии. Спокойно можем да изброим играчи за поне един-два отбора. 
Положението с пришълци в първия тим на „Дунав“ също говори, че школата не изпълнява предназначението си да подава поне по един-двама готови футболисти на година. Резултатите на дубъла, създаден с идеята да пръв резерв на мъжкия отбор, са лоши. А клубът плати на БФС тежка такса от 20 000 лева за възможността тези младежи да трупат опит и да възмъжават в Трета лига. 
С 2 победи, 4 ремита и 13 загуби дали може да се очаква, че в този тим има играчи, способни да се наложат в мъжкия отбор? Възможно е, но засега поне няма такива знаци.  
Юношеският тим с момчета до 17 години изпадна безславно далеч преди края на първенството, а отборът с 15-годишни юноши се люшка от полюс до полюс.
Резултатите на мъжете в „Локомотив“ /Русе/ също са плачевни, въпреки че отборът се подсили с някои юноши от „Дунав“, от онези, суперталантите. В „железничарския“ лагер казват, че било нужно търпение. Сигурно!
За сведение в „Дунав“ проявяват търпение от 2010 години, когато беше сложено началото на модерна и напредничава сериозна школа. Такъв беше замисълът, такава беше амбицията. Но... още се чакат звезди за първия отбор.
Знаете ли колко футболни клуба има в Русе? Дръжте се и нека да броим - „Дунав“, „Локомотив“, „Левски“, „Русе“, „Ботев“, а вече и „Атлетико“! Все още нямаме „Барселона“ или „Реал“, но и това може да стане, пък и никой не може да забрани да се създават нови творчески проекти.
Някои от тези клубове развиват типично кръжочна дейност с една-единствена цел - да се бие тъпан, че се работи суперпрофесионално, да се внушава на родителите, че рожбите им са с гения на Меси и, разбира се, да се прибират такси от децата.
Тази практика е разбираема - треньорите все пак трябва да изхранват семейства, а на фотосинтеза не се живее. Затова не се вглеждат и не държат особено на качеството - важното е количеството. Колкото повече деца - толкова повече пари. Ако някое от тези деца може да донесе финансов дивидент след време с преминаването си в солиден клуб, пада и някакъв бонус. Има такива случаи.
Ирония е, че с толкова много клубове Русе спокойно би трябвало да бъде наричан Велик футболен град. Само че като се тегли чертата, все ще стигнем до поговорката за многото баби и хилавото бебе.
Веднъж попитахме един треньор защо тези клубове, които първо събират, а после пилеят надежди, не се обединят под едно знаме. Да се хванат и да работят заедно, да отсеят зърното от плявата. Човекът се усмихна и отговори: „Невъзможно е! Във всеки клуб има по един-двама със самочувствието на Гуардиола. Всеки си е оградил дворчето и предпочита да е като вълка, който сам си върши работата“.
Има и нещо друго. През последните години момчета от русенските школи преминаха в по-мощни клубове. Този факт дава основание за някои вечни оправдателни приказки, че в Русе по принцип се работи много добре, само че свежата кръв непрекъснато изтичала в друга посока.
Може и да е така, но не сме забелязали наши момчета по други клубове да дават заявка за голям футбол. Да, част от тях минаха и минават през национални отбори, но нямаме спомени да са титуляри в някой гранд. Поне засега.
Знаете ли какво ще ни отговорят многобройните специалисти, прочели тези редове? Тези, същите, които говорят с въодушевление от години, че възпитаниците им са супер, особено когато се връщаха с титла от някое турнирче.
Че сме черногледи, че не зачитаме ничий труд, че подкопаваме доверието в школите и че Русе далеч не е най-негативният пример с нищонеслучващото се като футболен растеж, че картинката в цяла България е същата и мрачна като под индиго. 
И какво ни топли, че навсякъде било така?
Не, ние зачитаме всеки труд, защото сме наясно, че има треньори, които работят сериозно и със сърце, но резултатите са красноречиви. В крайна сметка те, резултатите, са най-важни. Дотук поне в русенския футболен тунел не се вижда ярка светлина, а ако някой разсъждава по друг начин, ще го изслушаме с най-голямо внимание и ще му дадем трибуна.