Адвокат и виден български политик, един от водачите на Демократическата партия през първата половина на XX век, министър-председател на България начело на три правителства (1931-1934) - това е политикът, поставил над всичко държавността, Никола Мушанов, роден точно преди 152 години. 
Бъдещият политик започва земния си път в Дряново на 12 април 1872 г. Първоначално учи в родния си град, след което заминава за Франция, където завършва право в Екс ан Прованс.
Когато се дипломира, се завръща в България и първоначално започва работа като съдия в Стара Загора. Впоследствие е назначен за прокурор. Продължава да работи на този пост и след като се премества да живее във Варна.
В морската столица Никола Мушанов постепенно става симпатизант на формиращата се по това време Демократическа партия.
Следват единадесет години адвокатстване в Русе, където младият юрист се влива в редовете на демократите
Той бързо се налага като един от водещите дейци на партията, а през 1908 г. е избран за председател на Централното бюро на организацията.
При първото управление на Демократическата партия в периода 1908-1911 г. Мушанов първоначално е министър на народното просвещение, а след това възглавява Министерството на вътрешните работи и народното здраве. Като просветен министър видният дряновски политик успява през 1908 г. да прокара Закон за народното просвещение, в който изцяло залягат възгледите на демократите за развитието на просветното дело в България.
След като през 1911 г. Демократическата партия минава в опозиция, Никола Мушанов работи усилено за организационното укрепване на политическата формация. Той посреща с голяма радост началото на Балканската война, присъединявайки се открито към всенародния ентусиазъм и възторг. Скоро обаче е силно разочарован и потресен от последвалата първа национална катастрофа за страната ни.
Прозорливият политик се обявява остро срещу въвличането на България в Първата световна война
към Централните сили, водени от Германия. Когато през юни 1918 г. демократите отново идват на власт, Мушанов е включен в състава на новото правителство като министър на благоустройството и строежите, а от октомври 1918 г. е министър на железниците. Впоследствие в коалиционния кабинет на Теодор Теодоров той оглавява Министерството на вътрешните работи и народното здраве.
След като земеделците идват на власт, Мушанов се обявява открито срещу тяхното управление. Той активно участва в акцията на Конституционния блок, провела се в Търново през септември 1922 г., насочена срещу БЗНС, и е сред от лидерите на блока.
След провала на акцията е арестуван и хвърлен в затвора с намерение да бъде съден като един от виновниците за втората национална катастрофа. Излиза на свобода след Деветоюнския преврат от 1923 г. и веднага се включва в редовете на управляващия Демократически сговор. В 1924 г. подкрепя действията на Александър Малинов за възобновяване дейността на Демократическата партия.
Когато през 1931 г. се съставя правителство на спечелилия изборите Народен блок, Никола Мушанов е включен в състава му отново като министър на вътрешните работи, но през октомври 1931 г., след оттеглянето на Малинов от премиерския пост, 
цар Борис III го назначава за министър-председател на България, като едновременно е и външен министър на страната
Превратът от 19 май 1934 г. го сваля от власт, но той продължава политическата си дейност, макар и полулегално.
След началото на Втората световна война дряновският политик се обявява против въвличането на страната ни към държавите от хитлеристката коалиция. Същевременно той е против въоръжената борба на нелегалната опозиция и отказва да влезе в редовете на Отечествения фронт.
В началото на септември 1944 г. Никола Мушанов дава съгласието си да бъде включен в кабинета на Константин Муравиев като министър без портфейл. Когато на 9 септември правителството е свалено от власт чрез преврат, той е арестуван от отечественофронтовската власт. През 1945 г. е съден от т.нар. Народен съд и е осъден на една година затвор и две години лишаване от граждански права заради участието му в правителството на Муравиев. През 1946 г. е освободен от затвора, поради изтичането на присъдата му.
След като излиза на свобода, възстановява Демократическата партия и повежда открита борба с установяващия се в страната комунистически режим. Заради тази своя дейност Мушанов
многократно е арестуван от отечественофронтовската власт и пращан в затвора
След това е въдворен в провинцията - първоначално в Търново, а след това в Заград.
Непрекъснатият тормоз, упражняван от комунистите над видния наш политик, разклаща здравето му и той умира на 10 май 1951 г. в София на 79-годишна възраст. Така си отива един от големите български държавници, работили дълги години за благото на страната ни.
След демократичните промени, настъпили у нас през есента на 1989 г., Никола Мушанов е реабилитиран посмъртно на 26 август 1996 г. от Върховния съд на Република България. Така името му е изчистено от позорното петно „враг на народа“, лепнато му от комунистическия режим.
По материали от интернет

Светът е към края или да се реформира,
или да се намери пред своята гибел!

Министър-председателят Никола Мушанов изнася на 22 ноември 1932 г. пред XXIII-тото обикновено Народно събрание впечатляваща реч, посветена на образованието. Тя е отговор на тронното слово на Борис III и пълният й текст е публикуван в една книта с обем 140 страници. Книгата, пише Ники Карагьозов в сайта http://destinationdryanovo.com, е издадена от ИК „Прераждане“ - Сливен, отпечатана от „Полиграфия“ АД - Пловдив.
Това е малка подборка от една от паметните речи на юриста, политик и държавник Никола Мушанов.

„Нека припомня още, че аз съм винаги делил българските държавници на две: едни, които обичат свободата, но, бидейки на власт, по силата на обстоятелствата, при дадени моменти, са били принуждавани да прибягват до ограничения, за доброто, реда и спокойствието на държавата, и други, които мразят свободата и които дирят най-малките случаи, за да могат да я унищожат или да я погазят.
...
Аз ще кажа само две думи - че е много добре партиите да се стегнат, да се морализират, да се обединят около принципи, около искания и всички задружно да могат да служат тъй най-добре на народа си.
...
Действително ще трябва да дадем на народа си доказателства, че в сегашните времена, когато се посяга на заплатата на чиновника, на пенсията на пенсионера, ще трябва да се посегне и на заплатата на народния представител.
...
Сега въобще се смята, че държавата е длъжна на всекиго да създава блага отделно - една ерес много опасна. Инициативата и предприемчивостта на гражданина не трябва никога да се пресушават, защото те творят блага и са двигатели на прогреса.
...
Образованието е особено необходимо за държави демократични, дето гражданинът е господар на своите съдбини, дето гражданинът напътва политиката на своята страна.
...
Та, казвам, в демократичните държави просветата на гражданите е една необходимост. И няма по-мъчен режим, отколкото е режимът на демокрацията. Да се възпита и образова едно лице, е лесно. Един абсолютен монарх, ако се случи да бъде възпитан, образован и въобще интелектуално издигнат, може да даде добро направление на цялата политика на държавата. Но да се възпита и образова един народ, е трудно дело. А в демокрацията мнозинството, което управлява, трябва да бъде просветено, за да не бъде стадо от овце, които могат да влачат насам-нататък - въобще да няма една психология на тълпа.
...
Но, г-да, образованието трябва да гони известна цел. Трябва да се развият способностите на човека. Трябва да се развият физическите способности, ум, воля и характер. Но, г-да, то не е достатъчно за днес. Материалните нужди днес тропат на вратите на всички народи. Да дадеш днес голо образование само и да не подготвиш човека, като производител и като творец на материални блага - значи да не живеем във времето си.
...
Образованието трябва тъй да се разнообрази, както са разнообразни нуждите на живота. Ето защо, поддържайки принципа на общото образование за целия народ, ние ще трябва да нагодим средното си школо съобразно нашите нужди. И аз смятам, че ако след прогимназията се развият по два класа допълнителни курсове навред, съобразно нуждите на мястото, това ще бъде едно полезно дело.
...
Демокрацията изисква всеки способен човек, от която и среда да излиза той, обществото и държавата да го подпомагат. Държавата трябва да има за цел да не изоставя никое способно чедо да загине, а да го подпомогне, за да прояви талантите си, ако ги има заложени в себе си. Това е демокрацията.
...
Където има добри майки, не може да няма добри чеда. Зад дейността и славата на много талантливи хора, които са си дали ума и живота за човечеството, е скрита майката, която е култивирала у тях високо чувство на човещина, правда и родолюбие.
...
Светът е към края или да се реформира, или да се намери пред своята гибел!
...
На един народ, както и на една личност, характерът му се познава, когато е в изпитание. Г-да! В изпитанието ще трябва да се прояви волята и съзнанието ни. Трябва да се върви сериозно, да се твори сериозно, за да не би заради онова много, което си въобразяваме, че можем да направим, да изгубим малкото, което сме във възможност да направим.
...
Нуждите винаги се развиват по-бързо, отколкото средствата за тяхното задоволяване.
...
Да оставим младежите в годините, когато са в училищата, да живеят спокойно! Да живеят в безгрижие, във веселие и радости. Те ще нагазят калта, каквато е политиката на България, ще заживеят със страсти, които карат хората да стареят преждевременно; те ще дойдат там, но да ги оставим спокойни поне в крехката им възраст, чисти като младостта. Нека сега насаждаме в тях знание, граждански добродетели, развиваме воля и характер и ги подготвим за добри граждани“.