Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

На латински език има неповторими пословици, мѝсли и фразеологизми, които отдавна са придобили международна известност. В следващите редове на тази кратка бележка ще посоча значението на два такива израза.
1. Защо ИСТИНАТА Е ВЪВ ВИНОТО („IN VINO VERITAS“). Известният израз „іn vino veritas” буквално означава “във виното е истината“ и често се цитира на латински език, но по произход той е гръцки и е засвидетелстван още от гръцките лексикографи Зенобий и Диогениан (II в. сл. Хр.). Първообразът на израза е поговорката „вино и истина“, срещана в текстовете на гръцкия поет Алкей (VI в. пр. Хр.).
Изразът „във виното е истината“ означава, че пияният човек казва цялата истина. Тъкмо по този начин той е възприеман в Древността и с това значение е засвидетелстван от Плиний Стари (23 или 24 г. сл. Хр., Комум – 79 г.), вж. „Vulgoque veritas iam attributa vino est.“ („Общоприето е вече на виното да се приписва истинност.“; Плиний, Естествена история, XIV, 28, 22/.
Сега обаче изразът „във виното е истината“ се възприема като девиз на песимистите, които смятат, че истината се намира не някъде другаде, а единствено във виното.
2. Откога и защо ОБУЩАРЯТ НЕ БИВА ДА ОТИВА ПО-ГОРЕ ОТ ОБУВКАТА. Поговорката „Обущарят да не отива по-горе от обувката“ се употребява тогава, когато приканват някого да не се изказва за онова, което далеч надхвърля неговите знания и възможности. Сведенията за произхода на тази интересна поговорка дължим на римския писател Плиний Стари.
В своето съчинение „Естествена история“ (Naturalis historia, XXXV, 10, 36) Плиний разказва, че художникът Апелес (IV в. пр. Хр.) излагал своите картини в една открита беседка и сам се скривал зад картината, за да слуша забележките на преминаващите хора. Художникът постъпвал така, защото смятал народа за по-внимателен ценител от самия себе си. Веднъж обаче един от зрителите, който бил обущар по професия, отбелязал, че на вътрешната страна на една обувка, нарисувана от художника, има една халка по-малко от нужното. Апелес чул забележката, съобразил се с критиката и поправил грешката си. На следващия ден обущарят забелязал, че картината е поправена според неговата забележка, възгордял се от това и започнал да говори за изобразяването на крака на човека, нарисуван на картината. Тогава разгневеният художник излязъл от укритието си и възкликнал: „Обущарю, не съдѝ по-горе от обувката!“
Репликата на Апелес към самозвания съдник е станала поговорка.
Великият руски поет Ал. С. Пушкин разработва този сюжет в стихотворението „Обущарят“: „Картина обущарят съзерцавал / и грешка във обувките открил. / Художникът в миг грешката поправил, / но обущарят важно продължил: / „Лицето ми се вижда малко криво. / Не са ли твърде голи тез гърди?...“ / Тук Апелес го спрял нетърпеливо: / „Ти, друже, до обувките съди!“ / Приятел имам – нека да прощава, – / но той със чудна вещина познава / не знам какъв предмет. На думи там е скъп. / А обществото взе да преценява / съвсем по обущарския калъп.“ (прев. от руски език Александър Миланов)
Изразът често се цитира и на латински език („ne sutor supra crepidam“ или „ne sutor ultra crepidam“).

Иво БРАТАНОВ