„От храма на самообречените“ - това е заглавието на поетичната книга на Георги Заркин, издадена от сина му Лъчезар Заркин, която ще бъде представена днес от 18 часа в библиотека „Любен Каравелов“. Водещ на срещата ще бъде писателят Йордан Палежев.
„Нам нужни са ни храбреци, задават се барутни жътви!/ Поне станете Вие, мъртъвци, защото живите са мъртви...“. Тези стихове са писани през 60-те години на миналия век зад решетките на Старозагорския затвор от двете страни на пилюрна хартия с много ситен шрифт, който може да се чете само с лупа. Изнасяни са навити на рулце и пъхнати в изпразнени от тютюна цигари. На автора си, политическия затворник Георги Заркин, те струват две вътрешни присъди за „писане на фашистка литература“ - едната за пет, другата за осем години.
Георги Заркин е роден през 1940 г. в село Бели Искър, Самоковско. Баща му Атанас Заркин е един от десетките безследно изчезнали селски стопани и собственици в Самоковския край, ликвидирани без съд и присъда от режима след 9 септември 1944 г.
Георги Заркин завършва задочно кинематография, но работи като зоотехник в Самоков, а по-късно като фоторепортер в редакцията на в. „Земеделско знаме“ в София. През 1964 г. се запознава с комунистическия функционер Иван Тодоров-Горуня, който е един от организаторите на неуспешния опит за военен преврат срещу узурпиралия властта Тодор Живков. След осуетяването на преврата и самоубийството на Горуня, Заркин отпечатва и разпространява в София и Врачанско позиви, призоваващи за въоръжена борба срещу комунистическата власт от името на несъществуваща революционна организация. Това му носи 6-годишна присъда. Лежи в Софийския и Старозагорския затвор. Непрекъснато пише в килията, като творчеството му е едно от най-големите - и като обем, и като значение, създадено от затворници писатели. През 1974 г. е прехвърлен в Пазарджишкия затвор, където умира на 7 август 1977 г. след побой.