Текстовете от общинската Наредба 4 за поддържане и осигуряване на обществения ред в Русе, касаещи забраните за шум, са изключително непрецизни и съдебното преследване за такива нарушения на практика се обезсмисля. Такъв извод прави състав на Районния съд, разгледал жалба срещу наказателно постановление, издадено на русенка за вдигане на шум през нощта. Тя, в компанията на още няколко души, била в гараж, където от автомобил била пусната силна музика в 2.30 часа през нощта, заради което съседи се обадили на тел. 112 и извикали полиция. 

Органите на реда поискали от нея документ за самоличност и й съставили акт за 300 лева, който тя сега обжалва.
В решението си съдия Венцислав Василев прави на пух и прах тази част от наредбата и посочва, че макар да не притежава правомощието за инцидентен съдебен контрол по отношение на нея, не може да не отбележи изключителната непрецизност на разпоредбите на чл.2. Този член от наредбата бе променен през септември миналата година от предишния състав на Общинския съвет точно за да се санкционират граждани, които нарушават спокойствието на съседите си. Забранено обаче е „системното и редовно“ създаване на шум, а тези понятия, които всъщност са синоними, не са надлежно изяснени. Понятието „системно вдигане на шум“ е легално дефинирано в параграф 1, т.10 от допълнителните разпоредби - това е шум, който се е превърнал в навик, шум, който е планомерен, последователен, постоянен и непрестанен. Това по категоричен начин изключва еднократното вдигане на шум, съответно такова за много кратък период от време. Понятието „редовно“ не само, че не е дефинирано легално, но дори и при висока степен на допускане и хипотетичност трудно може да бъде разгадано какво точно съдържание е вложено в него и какво е съотношението му със „системно“, което е недопустим подход при формулиране на административно наказателен състав, посочва съдът.
В т.1 се употребява израза „създаване на шум“, а в т.2 - „вдигане на шум“, а разпоредбата на чл.3 ал.1 пък използва израза „произвеждането на шум“. Сравнителното и граматическото тълкуване на трите понятия неминуемо води до израза, че Общинският съвет е имал предвид три различни понятия за източник на шум, от които обаче е обяснил в допълнителните разпоредби на наредбата само едно от тях, посочва съдът. Според него обаче най-неразбираема е разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3, която определя като нарушение действия, нарушаващи обичайните норми за морал и поведение. Които могат да се извършват и без шум, но за сметка на това т.5 въвежда от обективна страна шумови норми до 35 децибела за деня, респективно до 30 децибела за нощта. Така от граматическото тълкуване на тази разпоредба се налага изводът, че извършването на такива действия, включително аморални и непристойни, ако е безшумно или съпроводено с нива на шум под посочените за деня или нощта, е обществено приемливо и не следва да се санкционира.
Такъв подход при създаване на нормативен акт не само че е в противоречие с разпоредбата на чл.9 ал.1 от Закона за нормативните актове, съгласно който разпоредбите на нормативните актове се формулират на общоупотребимия български език, кратко, точно и ясно, но и доколкото въвежда административнонаказателни състави с оглед еднаквото и точно приложение на наредбата на Общинския съвет не би имало пречка издателят на акта да я измени в насока на прецизност, респективно да извърши тълкуване на чл.2 от нея по въпросите, поставени по-горе на основание чл.51 от Закона за нормативните актове с оглед максимална защита на обществения интерес, се казва в решението на съда.
По конкретния казус с оспорваната глоба от 300 лева съдът посочва, че обвинението, което съвсем хипотетично може да се предполага какво е, освен всичко друго е и недоказано, тъй като нивото на шума не е било измерено, а в наредбата са посочени конкретни параметри на шума и то в мерни единици. Не става ясно и защо именно срещу жалбоподателката е съставен акт, не е ясно на кого е гаражът, не е ясно на кого е автомобилът, от който е пусната музиката и най-вече кое от присъстващите лица я е пуснало, защото именно това е единственият годен субект на нарушението.
Въз основа на това съдът намира, че административното нарушение е неправилно установено, а издаденото наказателно постановление следва да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. И от неговото решение става ясно, че санкционирането на лица за нарушаване на спокойствието на гражданите е на практика загубена кауза. Поне докато текстовете в наредбата не се прецизират.