На нея са кръстени множество места, забележителности и продукти в САЩ. Животът й е обект на художествени произведения в областта на изобразителното изкуство, литературата и киното. И точно те превръщат името й в легенда. Легенда, която няма много общо с действителността. Това е Покахонтас, а днес се навършват 410 години от брака й с английския колонизатор Джон Ролф.
Рождената година на Покахонтас не е известна, но според някои историци, базиращи се на разказите на капитан Джон Смит, това е 1595 г. В книгата си „Истинската история на Вирджиния“ Смит я описва като „дете на 10 години“ при първата им среща през пролетта на 1608. В писмо от 1616 г. той отново описва случката, но променя годините й - „на 12 или 13“.
Покахонтас е дъщеря на Похатан (Поуатан), велик вожд на Ценакомака, съюз на около 30 групи и племенни образувания от региона Тайдуотър във Вирджиния. Майка й, чието име и племенна принадлежност са неизвестни, е една от десетките съпруги на Похатан. В ранното си детство момичето получава тайното име Матока (Матоака), но по-късно и използвала и Амонути. Тези имена нямат преводи. Името Покахонтас е прякор от детството й и вероятно се е отнасял до игривия й нрав - според колонизатора Уилям Страчи, думата означава „малка палавница“.
Векове наред след смъртта й Покахонтас е представяна в популярната култура, а дори и от някои учени, за принцеса. Наистина Покахонтас е била любимка на баща си - „негова радост и любима“ по думите на колонизатора капитан Ралф Хамър, но никога не е била принцеса в европейския смисъл на думата.
Покахонтас е най-известна с 
връзката си с английския колонизатор капитан Джон Смит
който пристига във Вирджиния със стотина други заселници през април 1607 г. След като построяват форт на блатист полуостров на р. Джеймс ривър, за няколко месеца англичаните имат няколко срещи и сблъсъка с индианците от Ценакомака. През декември 1607 г. по време на експедиция по р. Чикахомини, Смит е пленен от ловна дружинка, ръководена от Опечанканог (по-малкия брат или друг роднина на вожда Похатан) и отведен в столицата Веровокомоко. В разказите си от 1608 г. Смит описва пищно угощение, следвано от дълъг разговор с Похатан. Не споменава Покахонтас във връзка със залавянето си, даже според тези разкази, той я среща едва няколко месеца по-късно. През 1616 г. Смит пише писмо до кралица Анна Датска във връзка с предстоящото посещение на Покахонтас в Англия. В него описва залавянето си по различен начин, както и че е бил заплашен със смърт. 
„В момента на екзекуцията ми тя рискува главата й да бъде размазана, за да спаси моята
и не само това, но и успя да надделее над баща си и да осигури безопасното ми отвеждане в Джеймстаун“.
Осем години по-късно в „Обща история“ Смит дава повече подробности. Пишейки за себе си в трето лице, той обяснява, че след залавянето си е отведен при великия вожд, където „два огромни камъка бяха донесени пред Похатан; и мнозина го грабнаха (Смит), завлякоха го до камъните и положиха главата му на тях, и готвейки се с тоягите си да разбият черепа му, Покахонтас, най-скъпата дъщеря на краля, след като молбите й не бяха чути, взе главата му в ръцете си и сложи нейната отгоре да го спаси от смъртта“.
Историците отдавна поставят под съмнение този по-късен разказ. Смит може да е преувеличил и поразкрасил следващите версии, за да подчертае статуса на Покахонтас при визитата й в Англия. Но може да е казвал и истината.
В „Истински пътешествия“ (1630) Смит разказва подобна история: как е спасен от малко момиче след като е заловен от османци в Унгария през 1602 г. Историчката Карен Ордал Куперман предполага, че в историята с Покахонтас Смит пресъздава спомените си от десет години по-рано. С други думи, с годините разказът е бил все по-разкрасяван. Според друга теория Смит може и да не е разбрал какво точно е станало в шатрата на Похатан. Вместо да е бил нарочена жертва, може да е взел участие в племенен ритуал, който символизира смъртта и прераждането му като член на племето.
Ранните историци установяват, че Покахонтас се сприятелява със Смит и колонизаторите в Джеймстаун. Тя често ходела там да си играе с момчетата. Когато колонизаторите гладуват „на всеки четири или пет дни Покахонтас и свитата й му носеха (на Смит) храна и 
така спасиха много души, които инак щяха да умрат от глад“
С развитието на колонизаторската експанзия вирджинските индианци се чувстват заплашени и започват да влизат във въоръжени конфликти със заселниците.
В края на 1609 г. получени рани при барутна експлозия принуждават Смит да се завърне в Англия за лечение. Англичаните в колонията казват на индианците, че Смит е починал. Покахонтас научила, че Смит е жив и здрав чак при пътуването си до Англия (вече като жена на Джон Ролф).
Според колонизатора Уилям Страчи Покахонтас се жени за обикновен воин на име Кокум преди 1612 г. Нищо повече не е известно за този брак, но вероятно, според индианските обичаи, той е приключил с нейното залавяне от англичаните през 1613 г.
Историческите данни не внушават, че Покахонтас и Смит са имали афера. Техният романс е изключителна художествена измислица (напр. анимационния филм на „Дисни“ от 1995 г.) Любовната им история се появява за пръв път в началото на ХIХ в. и оттогава става легендарна като се повтаря в множество американски филми до наши дни. 
Пленяването на Покахонтас се случва по време на Първата англо-индианска война (между заселниците в Джеймстаун и индианците), която започва в края на лятото на 1609 г. В първата година на конфликта заселниците спечелват контрол над устието и водопадите на Джеймс ривър. Капитан Самюел Аргол междувременно търси контакт с индианските групи на север от земите на Похатан. Патавомеките, които живеят на р. Потомак, не винаги са били лоялни към Похатан, а при тях е живял и млад английски преводач на име Хенри Спелман. През март 1613 Аргол научава, че Покахонтас е на гости в патавомекското селище Пасапатанзи и е под закрилата на вероанс (вожд) Йопасас (или Япазос).
С преводаческата помощ на Спелман Аргол оказва натиск върху Йопасас да му помогне в пленяването на Покахонтас, като обещава съюз срещу Похатан. Покахонтас е 
измамена да се качи на кораба на Аргол, където е задържана за откуп
Похитителите й искат освобождаването на англичаните, задържани от Похатан и връщането на откраднати оръжия и сечива. Похатан освобождава пленниците, но англичаните не са доволни от броя върнати оръжия и сечива. Дълго време двете страни не могат да стигнат разбирателство и през това време Покахонтас е държана в плен. Цала година я държат в Хенрикъс, днешен окръг Честърфийлд, Вирджиния. Малко се знае за живота й там, но колонизаторът Ралф Хамър пише, че е била „извънредно учтиво приета“.
По време на престоя й пасторът в Хенрикъс - Аликзандър Уитакър, учи Покахонтас на християнската вяра и й помага да научи английски език. При кръщенето си Покахонтас взима християнското име Ребека.
През март 1614 ситуацията ескалира във военен конфликт на р. Памънки с участието на стотици англичани и индианци. В похатанската столица Мачкот англичаните се срещат с група висшестоящи индианци, но самият Похатан отсъства. Англичаните позволяват на Покахонтас да говори със сънародниците си. Твърди се, че тя укорява баща си, че я цени „по-малко от стари саби, парчетии и брадви“ и казва на похатаните, че предпочита да живее с англичаните.
По време на престоя си в Хенрикъс Покахонтас се запознава с Джон Ролф, чиито жена и дете умират по време на пътуването до Вирджиния. В Новия свят той успява да култивира нов сорт тютюн и прекарва по-голямата част от времето си в грижа за плантацията си. Той е силно набожен и се терзае от мисълта за евентуалните последствия от брака му с варварка. В дълго писмо до губернатора на колонията Ролф 
иска разрешение да се ожени, като изразява силната си любов към Покахонтас
и дълбоката увереност, че по този начин ще спаси душата й. Той е „мотивиран не от необузданата страст на плътско привличане, а от мисли за доброто на плантацията, за честта на страната си, за славата Божия, за моето собствено спасение... по-точно Покахонтас, в която моите най-чисти и добри помисли са, и са били от дълго време, впримчени и омаяни в толкова заплетен лабиринт, от който съм изтощен от усилията си да се откопча“.
Чувствата на Покахонтас към Ролф и брака й не са известни. Те се женят на 5 април 1614 г. и живеят следващите две години във Варина Фармс, плантацията на Ролф, която се е намирала на отсрещния бряг на Джеймс ривър от Хенрикъс. Синът им Томас Ролф се ражда на 30 януари 1615 г. Техният брак не спомага за завръщането на английските пленници, но през следващите няколко години създава климат на мир и разбирателство между колонията Джеймстаун и похатанските племена. През 1615 г. Ралф Хамър пише: „От сватбата насам се радваме на приятелска търговия и бартер не само с Похатан, но и с всичките му поданици наоколо“.
За Вирджинската търговска компания покръстването на индианците винаги е било основна задача. В покръстването на Покахонтас и брака й с англичанин - който спомага приключването на Първата англо-индианска война - компанията вижда възможност за набиране на инвестиции в колонията. 
Компанията решава да покаже Покахонтас в Англия като символ на цивилизования дивак от Новия свят и на успехите на Джеймстаунската колония
През 1616 г. сем. Ролф пътува до Англия и акостира в Плимут на 12 юни. Пътуват до Лондон с дилижанс, придружени от още седем похатани, сред които и шамана Томокомо. По това време Джон Смит живее в Лондон и по време на престоя си в Плимут Покахонтас научава, че той е все още жив. Смит не я среща, но пише на кралица Анна, съпругата на крал Джеймс, увещавайки я да уважи Покахонтас като кралска гостенка. Писмото му настоява, че ако с нея се отнесат неуважително, „сегашната й любов към нас и християнската вяра ще се превърне в презрение и ярост“ и че Англия ще изпусне възможността „справедливо да спечели кралство чрез нея“.
Покахонтас е канена на различни обществени събирания. На 5.01.1617 тя и Томокомо получават аудиенция при краля в Банкетния дом в замъка Уайтхол, където гледат пиесата на Бен Джонсън „Сладко видение“. Според Смит крал Джеймс се държал толкова непринудено, че нито Покахонтас, нито Томокомо разбрали с кого са се срещнали, докато не им било обяснено по-късно.
Изглежда с Покахонтас се отнасят добре в Лондон. Местата й по време на пиесата са „добре разположени“ и, според Пърчас, лондонският епископ Джон Кинг я „приема с празнично угощение и с великолепие, които не съм виждал при неговото славно гостоприемство отдавано на други дами“. Но не всички англичани са били впечатлени. Според Хелън Роунтри „няма съвременни доказателства, че Покахонтас е била приета като кралска особа“. По-скоро е била приемана като куриоз и дори, според поне един наблюдател, като „обикновена жена от Вирджиния“.
През март 1617 Ролф и Покахонтас отплават обратно за Вирджиния, но корабът едва стига Грейвсенд на Темза, когато Покахонтас се разболява тежко.
Тя е свалена на брега и умира в ръцете на Джон Ролф на двадесет и две годишна възраст
Не се знае какво е причинило смъртта й, но теориите са за едра шарка, пневмония, туберкулоза, дори отрова. Според Ролф последните й думи са „Всичко трябва да умре, но е достатъчно, че детето ми ще живее.“. Погребана е на 21.03.1617 в епархията Сейнт Джордж в Грейвсенд. Гробът й се намира под църквата, а в нейна чест е издигнат бронзов паметник в цял ръст, изработен от Уилям Ордуей Партридж.
Покахонтас и Ролф имат един син, Томас, роден пред 1615 преди заминаването им за Англия. Чрез него Покахонтас има много живи наследници. Много от Първите фамилии на Вирджиния проследяват потеклото си до Покахонтас и вожд Похатан, вкл. такива известни личности като Идит Уилсън, съпруга на американския президент Удроу Уилсън; Джордж Уайт Рандолф; адмирал Ричард Бърд; губернатора на Вирджиния Хари Флъд Бърд; дизайнерката Полин де Ротшилд; бившата първа дама Нанси Рейгън; артистът Глен Стрейндж; астрономът и математик Пърсивал Лоуел. 
Легендата
След смъртта на Покахонтас историятя й е представяна по все по-произволен и романтичен начин. Единственият истински неин портрет е гравюра от 1616 г. от Саймън Ван де Пас. На нея са подчертани индианските й черти. По-късни портрети я представят с повече европейски черти.
Легендите за Покахонтас я представят като пример за способността на индианците да бъдат асимилирани в европейското общество. Например в ротондата на Капитолия във Вашингтон стои картината „Кръщенето на Покахонтас“ от Джон Гадсби Чапман от 1840 г. Правителствената брошура „Картината на кръщенето на Покахонтас“ разяснява героите в картината и хвали заселниците от Джеймстаун за това, че са популяризирали християнството сред „езичните диваци“.
Други произведения романтизират историята на Покахонтас. Някои автори отдават предпочитание на любовната история между нея и Джон Смит. Първата подобна история е публикувана през 1803 г. в „Пътешествия из Съединените американски щати“ от Джон Дейвис. През ХIХ в. Джон Броам пише бурлеска „По-ка-хон-тас, благородната дивачка“.
Няколко филма са правени за Покахонтас, като се започне с ням филм от 1924 г. „Капитан Джон Смит и Покахонтас“, с Джоди Лорънс в ролята на героинята, излиза през 1953 г. По-късните филми от края на ХХ в. представят традиционните индиански ценности като морално по-възвишени от западноевропейските. Анимационният филм на Дисни „Покахонтас“ (1995) представя измислена любовна история между Смит и индианката. В него Покахонтас учи Смит да обича природата. Продължението „Покахонтас тт: Пътуване до Новия свят“ е за нейното пътуване до Англия.
„Легендата за Покахонтас“ е вторият пълнометражен филм за живота й. Терънс Малик се опитва да се придържа към историческата действителност във филма си „Новият свят“ (2005), но въпреки това представя Покахонтас и Смит като влюбени.
Нийл Янг записва песен за Покахонтас в албума си „Rust Never Sleeps“ (1979). 
По материали от интернет