Регионалната инспекция по околната среда и водите знае кои са органичните съединения със специфична миризма, които не са обхванати от системата за мониторинг на предприятието, но не желае да предостави тази информация на гражданите. Това стана ясно на вчерашното съдебно заседание по дело в Административен съд Русе, водено от екологичното сдружение „Дишай, Русе“ срещу отказ на РИОСВ да предостави поискана от сдружението по реда на Закона за достъп до информация (ЗДОИ) обществена информация. 

Както „Утро“ писа, в доклад на екоинспекцията от 2017 г. се споменава за 14 съединения със специфична миризма, отделяни от производството на „Линамар“. От тях контрол се извършва само половината, а останалата половина не само че не се измерват, но и са пазени в тайна.
Съдебният спор всъщност се свежда до това дали екоинспекцията разполага с тази информация (нещо което тя самата признава) и дали тази информация е от обществен интерес. Нещо, което при стотиците регистрирани сигнали за неприятна миризма на бакелит, може би трудно ще се оспори. 
Съгласно легалната дефиниция в ЗДОИ „Надделяващ обществен интерес“ е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите. Тоест, според РИОСВ, чиято основна задача е да следи за опазване на чистотата на атмосферния въздух, информацията относно това дали дадено производство отделя вредни вещества, какви и колко са те, не може да бъде предоставена поради липса на надделяващ обществен интерес, каза вчера адвокатът и общински съветник от ПП-ДБ Рена Стефанова, която представлява екосдружението по това дело. РИОСВ се позова на фирмената тайна, тъй като това проучване не било нейна собственост, а на „Линамар“.
За това чии основания са съобразно закона, крайната дума има съдът, който трябва да излезе с решение в 30-дневен срок.