Д-р Пламена Огнянова е завършила Mедицинския университет в Пловдив през 2005 година. Веднага след това започва работа като лекар контрольор в Районната здравноосигурителна каса в Шумен. Впоследствие работи в Спешна помощ - Шумен и в Спешна помощ - Русе. Наред с това специализира ушно-носно-гърлени болести и придобива специалност през 2013 година. След това е назначена за лекар ординатор в Отделение „Уши, нос, гърло“ в Университетска болница „Канев“. През 2014 година завършва курс по тимпанометрия. 
Д-р Пламена Огнянова е старши лекар в Мултипрофилното спешно отделение в Университетска болница „Канев“.

- Д-р Огнянова, преди дни в Мултипрофилното спешно отделение на УМБАЛ „Канев“ беше създадена нова информационна среда. Разкажете малко повече за отделението. Могат ли да бъдат спокойни пациентите, ако им се наложи да потърсят спешна медицинска помощ?
- Мултипрофилното спешно отделение на Университетска болница „Канев“ е най-голямото в Русенска област. При нас постъпват хора с реално спешни състояния, като естествено има и такива, които сами са се насочили към нас, притеснени за здравето си. Ние оказваме съответната медицинска помощ на всички, но с приоритет винаги са спешните състояния, защото при нас идва целият травматизъм от пътно-транспортни произшествия, битов, производствен и криминален, както и спешни хирургични състояния и сърдечно-съдови заболявания. Пациентите могат да бъдат сигурни, че ние ще обърнем внимание на всеки който има нужда от нас. Гражданите могат да разчитат на медицинските специалисти в нашата болница, или по-точно - в тяхната болница. 
Отделението ни има травматологичен кабинет със зала за репозиции с модерен рентгенов апарат; хирургичен кабинет с манипулационна за малки хирургически интервенции; терапевтичен кабинет; шокова зала, която е оборудвана с необходимата съвременна техника за следене на жизнени показатели и провеждане на спешни реанимационни мероприятия. Разполагаме с модерна апаратера за образна диагностика. Става дума за ехограф, който подпомага по-бързата и лесна диагностика на пациенти с хирургични и урологични проблеми. Изключително важно е да се знае, че извършването на това образно изследване е безопасно, тъй като няма облъчване с рентгенови лъчи.
В спешната медицина са необходими бързина на действията и решенията, които вземаме, за да запазим човешкия живот
Нашето отделение има непосредствена връзка с отделението по образна диагностика и клинична лаборатория, които разполагат със съвреманна апаратура. Осигурен е удобен достъп за линейки на Спешна помощ, както и за всички пациенти със собствен транспорт и трудно подвижни болни. Всичко, което казах дотук, е тясно обвързано с професионализма и добрата медицинска практика на екипите. 
- Независимо от всичко, което казахте, винаги има едно недоволство у пациентите, които са попаднали в спешното отделение, и това е така в цяла България. Обикновено то е свързано с това, че на тях или на техните близки им се налага да чакат по-дълго, отколкото на тях им се иска. 
- Да, това действително е така, но за забавянето има логично обяснение. Когато един пациент попадне при нас, било то с линейка или по друг начин, той е уплашен, а неговите близки притеснени за състоянието му. За всеки човек неговата болка е най-силна и най-спешна. Като казвам спешна, неслучайно в медицинския стандарт по спешна медицина са определени  степени на спешност на базата, на които се случва приемът в нашето отделение. Тези степени са обозначени с кодове - червен, който е за пациенти със застрашаващо живота състояние. Следват код жълто и код зелено, които обозначават по-леките състояния, тоест това са пациенти, чието състояние позволява те да изчакат медицинския екип, докато той обслужва пациент с код червено. Тук има и една малка, но съществена подробност, а тя е, че
състоянието на спешността се определя от медицинско лице, което вече е видяло и чуло оплакванията на пациента
и е преценило, че може да се изчака, защото вътре има спешен случай. 
- Това правило важи винаги, когато има повече хора, които са дошли с оплаквания в спешното отделение, или има изключение?
- Има, разбира се. Това е така, когато има много хора, които търсят помощ при нас, но в този момент, примерно, при нас е постъпил критичен пациент с опасност за живота. Тогава се налага другите граждани, които са дошли при нас, както и техните близки, да бъдат информирани за ситуацията и да имат търпението, за да може медицинските екипи да приключат работата с   пациент, чийто живот е застрашен. Както казах и в началото, ние оказваме помощ на всяко лице, потърсило спешна помощ и намиращо се в състояние, пряко застрашаващо здравето или живота му, независимо от неговата възраст, пол, местожителство, гражданство или здравно-осигурителен статус, но винаги с предимство са най-тежките пациенти. 
Разбирам, че това вече е обяснявано на хората, но когато си в такава ситуация, вероятно не ти е до това да помниш тази информация. Именно заради това ние решихме да създадем една нова информационна среда в чакалнята на нашето спешно отделение. Това са
табла и видео-информационна система, които да окажат на пациентите и техните близки какъв е пътят на пациент, попаднал в спешното отделение
какви са степените на спешност, на базата на които се работи. В такива моменти, когато отделението е много заето и има наплив от пациенти, винаги има медицинско лице, което да консултира пациента и да обясни, че неговото състояние не попада в код червено и би било редно да прояви търпение. 
- Освен за видовете спешност, с какво друго тази информационна среда ще е в полза на пациентите?
- За да може да се ориентира какъв е пътят му по време на престоя му в спешно отделение. Той постъпва с  болест, тревога и уплаха, за себе си или за близките си. На тези информационни табла са описани стъпките, които се извършват по време на лечебно-диагностичния процес при нас.
При постъпване на пациент с животозастрашаващо състояние започват действия за неговото стабилизиране, мониториране на жизнени функции, изисква се моментална консултация със сътветния специалист и при необходимост се извършват образни изследвания. При много тежко състояние на пациента, което изисква моментално преминаване към интензивни грижи и лечение, той бива настанен в съответното интензивно отделение, като образните изследвания се извършват на място.
- Това изисква време, което за близките на пациентите минава много бавно.
- Да, така е. Но
събирането на екип, консултите със специалист, образните и кръвните изследвания отнемат време, което за нас се движи с бясна скорост
При тежките случаи, когато залогът е живота на пациента, ние сме длъжни да се фокусираме изцяло върху действията, които трябва да направим, за да го опазим жив. Разбирам тревогата на близките, но това е процес по стабилизиране на състоянието на пациента и изисква определено време. В момента, в който екипът приключи работата с пациента, наясно са с неговото състояние - дали ще бъде настанен в съответното отделение, дали ще бъде приет за интензивна грижа, и е сигурен, че е в сигурни ръце, така да се изразя, тогава дежурният лекар дава информация на близките, какво се е случило, какво е състоянието и къде е настанен техният близък.
- А самонасочилите се пациенти?
- Преценяваме в коя от степените на спешност попада неговото състояние и постъпва в спешно отделение. Започваме с физикален преглед, извършват се необходимите лабораторни или/и образни изследвания и се оценяват индикациите. След това пътят на пациента е -или се хоспитализира в отделение за лечение, или се насочва за амбулаторно проследяване на специалист или личен лекар, ако няма необходимите данни за постъпване в болница.
- От кого трябва да получат информация близките на пациента за неговото състояние?
- От лекар, който е запознат с неговото текущо състояние и придружаващите заболявания, ако има такива.
- Това, според вас, би ли помогнало за подобряване на комуникацията между медицинските екипи и пациентите и техните близки?
- Определено да, защото в момента и пациентът, и близките му не знаят какво предстои, когато постъпят при нас. При нас постъпват три основни вида пациенти. Едните постъпват при нас чрез Центъра за спешна медицинска помощ, тоест с линейка. Други идват при нас, насочени след преглед в амбулаторни условия от специалист или личен лекар. Последната група са самонасочили се пациенти с болка и тревога от дома. И тук пак ще кажа, че
с предимство са тези, които пристигат с линейка на Центъра за спешна медицинска помощ
Там вече е извършен първичен преглед по триажната система и се приема, че тези пациенти са с животозастрашаващо съсътояние. Ние имаме на разположение 10 минути, за да освободим екпа на ЦСМП. След това са тези, които са прегледани и насочени от специалист или личен лекар. Те са с поставена диагноза и придружаваща медицинска документация, като никога не се изключва и пациент с тежки придружаващи заболявания да е транспортиран от близките си и да е в тежко състояние и да бъде с предимство, разбира се. Това се преценява от дежурното медицинско лице на входа на спешното отделение. 
- Д-р Огнянова, в Спешно отделение постъпват хора с реално спешни състояния, както и такива, които сами са преценили състоянието си за спешно, но обективно това не е така.
- Да, имаме такива пациенти. Те идват при нас с нетолкова спешни оплаквания, но с особена тревога за собственото си здраве. Разбира се, ние ги приемаме и преглеждаме и ги насочваме за проследяване към личните им лекари. Вижте, всеки човек би потърсил и трябва да потърси медицинска помощ, когато усети, че има здравословен проблем, дори той да не е толкова спешен, защото това може да е от голямо значение за неговото заболяване. Знам със сигурност, че нашата професия е да помагаме и никога не бива да забравяме за доброто и истинско човешко отношение едни към други.

Силвия ДИМИТРОВА