Към края на март България може да се похвали с 21 олимпийски квоти в 9 спорта. Ако цифрите са за хвалба, тъй като Олимпиадата в Париж чука на вратата, стартът е на 21 юли.
В Токио през 2020 година бяхме с 43 визи, на практика 37, защото 6 от тях бяха колективен билет - за момичетата от ансамбъла по художествена гимнастика.
„Честно казано, максимумът ни е 42-43 квоти“, каза буквално преди няколко дни на тържеството по повод 100-годишнината на родната лека атлетика президентът на БОК Стефка Костадинова.
Министърът на спорта Димитър Илиев пък прогнозира 40.
Откъде обаче могат да дойдат новите квоти?
Щангите май изпълниха лимита си, щото вече имат 3. Резервите са в обичайно заподозрените - в бокса и борбата.
Леката атлетика може да прати по чудо свой представител във Франция с единствената си надежда Мирела Демирева. Резултатите й през този сезон в сектора за висок скок обаче са далеч от истината.
А може би ще станем свидетели на изненада в екзотичните спортове? Но пък каратето, в което Ивет Горанова стана шампионка в Токио, отпазна от олимпийската програма.
На какво може да разчита Русе?
Накъдето и да се обърнем, голямата надежда е в боксьора Радослав Росенов. Той имаше малшанса да получи нелепа аркада на квалификацията в Италия, но притежава всички качества да покаже какво и колко много може на следващата.
Възможностите на тепиха са свързани с Биляна Дудова и Юлияна Янева. Малката подробност е, че тяхната подготовка не се провежда в Русе и единствената им връзка с нашия град е, че са състезателки на клуба „Юнак“. Световната женска борба обаче се разви дотам, че конкуренцията, особено на момичетата от азиатските държави, стана убийствена.
Георги Вангелов е много добър борец. Доказа го с петото си място в Токио, за малко не взе бронзов медал. Георги със сигурност ще опита нов олимпийски пробив, но коварството на тепиха през последните години са отлични състезатели от бившите съветски републики, които взеха паспорти на други държави. И то в най-многолюдните, в ниските категории.
Нашият легионер Ахмед Батаев може би не е от същата висша класа, но също минава в графата „Добър борец“.
И пак стигаме до въпроса за финансите, защото с малко пари не може да се говори за голям спорт.
БОК уж не се финансира пряко от държавата, но точно олимпийският комитет си позволява да „препоръчва“ на спортното министерство кои спортове трябва да бъдат облагодетелствани като приоритетни. Така е всяка година. И министерството се съобразява чинно, въпреки че една от добре обгрижваните федерации - тази по лека атлетика, дълбае дъното с никаквите си, направо смешни резултати.
Излиза, че БОК е нещо като крал без корона с основно представителни функции. Което не пречи на апарата да се урежда с масови туристически пътувания за всяка Олимпиада, но това е друга тема, пък и е добре известно, че каквато е държавата, такъв е и спортът. 
Но спортният хаос далеч не важи само за България. 
Да вземем МОК, който реши през 2021 година, че ще изхвърли бокса, щангите и модерния петобой от програмата на игрите през 2028-а в Лос Анджелис. На тяхно място се промъкват... скейтбордът, сърфът и спортното катерене! Основателят на съвременните олимпийски игри Пиер дьо Кубертен се би обърнал в гроба.
Но да се върнем у нас, докато наследниците на барон Кубертен може да премислят, меко казано, странните си решения.
В Токио България живна леко с 3 златни, един сребърен и два бронзови медала. Тези резултати се възприеха едва ли не като излитане в извънземна орбита на фона на трите медала от Рио де Жанейро - сребро и два бронза. Тогава „Медиапул“ написа, че държавата похарчила за предолимпийска подготовка „само“ 76 милиона лева! За 3 подиума!
Сега /може би/ картинката с призьорите ще се повтори долу-горе, защото Русия и Беларус ще са извън голямата игра. Освен това медалите не винаги са правопропорционална на бройката на състезателите, но някак ще горчи, ако страната ни дефилира на стадиона със скромна група, далеч от бленуваните около 40 спортисти. В Токио бяхме с най-рехава делегация през последните 65 години.
Е, няма как да сме със 777 души, с каквато чисто спортната армия беше Китай на игрите в Япония, но дано с годините не стигнем до остров Мавриций, представен тогава от 1 спортист.