Името му е повече от легенда и блести над две хилядолетия след смъртта му. Животът му е олицетворение какво може да се постигне с интелект, смелост, далновидност и военен гений. Наследството му и днес е част от световната култура. Това е Гай Юлий Цезар - римски пълководец, политически лидер, писател и една от най-влиятелните личности в световната история. Точно преди 2068 години, на 15 март 44 г. пр.н.е. този наглед непобедим мъж, най-могъщият в света в своето време, става жертва на заговор. И дори последните му думи кънтят през вековете - „И ти ли, Бруте, срещу мене?“...
Гай Юлий Цезар /100 г. пр.н.е. - 44 г. пр.н.е./ произхожда от римско патрицианско семейство от рода на Юлиите. 
Учи граматика, риторика, гръцка и латинска литература при оратора Марк Гнифон.
Превръща се във водещ политик в последните години на Римската република и проправя пътя за създаване на империята. Най-известните му военни кампании - Британия, Галия и Гражданската война в Рим. Пише исторически съчинения - „Записки за Галската война“, „Записки за Гражданската война“. Въвежда Юлианския календар, който и до днес носи неговото име.
Определян е за един от най-видните римски и световни пълководци.
Някои смятат Гай Юлий Цезар за велик военачалник, други за велик политик, трети го хвалят като велик писател, а четвърти казват, че е просто масов убиец. Не се наемам да съдя, само ще ви разкажа малко за него, пише Пламен Асенов в svobodnaevropa.bg.
С името Гай Юлий Цезар са свързани доста масови заблуди. 
Първо, Цезар е име, не титла
Император Октавиан вече го превръща в титла - „цезар“ на Запад, „кесар“ на Изток, „кайзер“ на немски, „цар“ в славянските езици.
Втората заблуда 
е, че той е император на Рим. Не, нито връща Рим към периода на царете, както противниците подозират, че иска, нито става император - заклан е, преди империята да се появи. Да, преди смъртта си Цезар е обявен за пожизнен диктатор, но това е пост с много отговорности и подлежи на известен контрол, а думата не значи същото, което означава днес.
Третата заблуда
е двупосочна. Плиний Стари твърди, че прародител на Гай е роден с цезарово сечение, оттам и името на рода. Други обаче смятат обратно - че фамилията е възприета като название на медицинската операция.
Четвърто
Любовта между Цезар и Клеопатра е романтична измислица, а не романтична реалност. Да, те имат силна връзка в началото, но тя е главно политика, с гарнитура горещ секс. Клеопатра иска да стане всевластна царица, а Цезар иска да не спира вноса на захар от Египет.
Петата заблуда
е, че Цезар избива политическите си врагове. Да, без убийства кариерата му не минава, но като цяло той спазва принципа „Побеждавай и прощавай“. При втория галски бунт например пленява мнозина, но екзекутира само Версенжеторикс, за да премахне ореола му. А когато в началото на Гражданската война забранява да се използва сила срещу хората на Помпей, Цицерон, отявленият му политически противник, пише: „Цезар, който прощава на враговете си, и Помпей, който изоставя съмишлениците си, са абсолютно различни личности“.
А Цезар отговаря: „Не бих искал никога да се безпокоя, че хората, които освободя, могат да се обърнат срещу мен още веднъж“.
Но накрая 
9 от неговите 14 убийци са именно хора, които той е освободил
по-рано.
Гай Юлий Цезар, син на аристократа Гай Юлий Цезар, е роден около 100 г. пр.н.е. и по-късно твърди, че произхожда от Юл, син на Еней. Еней е троянски герой, оцелял във войната с гърците.
Той идва в Италия, а след 300 години потомците му Ромул и Рем основават Рим. Ромул убива брат си и става първи цар. Когато Цезар се ражда, царе в Рим няма вече 400 години. Тогава това е Република със сложна система на управление и все по-трудно управлява завоеванията си.
Атмосферата, в която расте Цезар, е отровена от упадъка и от борби за власт между партията на популарите, начело с чичо му, Гай Марий, и патрициите, начело със Сула. Цезар е на 14, когато Марий умира, и на 18, когато Сула го вписва в списък с хора, които трябва да бъдат убити. Влиятелни роднини се застъпват и Сула го вади от списъка.
Следват години на дълги и сложни за разказване военни и политически успехи на Цезар, 
които го водят до върха на политическата система
става консул и иска да реформира Републиката. Но и да има славата на Александър Велики.
През следващите години Цезар прави важни реформи, които стабилизират Рим. Заедно с това побеждава хелветите и галите, завладява Британия, минава Рубикон и начева Гражданската война.
Успява да прави любов с Клеопатра, от прочут длъжник става най-богатият човек в Републиката и прави от враговете си приятели и от приятелите си врагове, като им дава достатъчно власт и пари, за да поискат още.
След победата в Гражданската война като диктатор
създава единна валута и единен пазар за римските владения - 20 века преди еврото
Освобождава от данъци гражданите на Рим за година, за да спадне високата инфлация. Преброява населението и съкращава наполовина броя на бедните, които получават безплатна храна. Прокарва закони, които позволяват умни хора от целия римски свят да се включат в държавните дела на Рим. Помилва своите политически противници.
Да, забранява всички партии под предлог да се намалят бунтовете, но вместо недоволство, Рим харесва Цезар, защото усеща стабилизация и напредък. В резултат на което и плебса, и патрициите го избират за пожизнен диктатор.
Цезар 
оставя и важни за цялото човечество новости
Той е прародителят на вестника, който се появява през 59 г. пр.н.е. Тогава Цезар вади всеки ден на централния площад протокол от заседанията на Сената, защото, както казва: „Народът има право да знае“.
Той изобретява и книгоподвързването - събира и завързва като страници иначе неудобните за разгръщане папируси.
Третата общочовешка заслуга на Цезар е Юлианският календар, наречен на него. От времето на египетските си приключения той знае, че годината има повече от 355 дни, колкото са според календара на Рим, събира египетски астрономи и гръцки математици, а те изчисляват, че продължителността е 365 дни, плюс добавен ден на четири години. Тази система служи на човечеството цели 17 века.
„Пази се от Мартенските иди“ 
- това, според Плутарх, казва на Цезар един гадател, ден преди заговорниците да му се нахвърлят.
Мартенските иди е просто денят 15 март - тогава 14 заговорници викат диктатора, уж да види някакъв документ, и го заколват, като му нанасят 23 рани. Те смятат, че спасяват Републиката. Римляните посрещат новината с тежко мълчание, после роптаят, а накрая залавят и екзекутират убийците.
В резултат на атентата срещу Гай Юлий Цезар, Републиката умира окончателно и в Рим се ражда Империята.
Дойдох, видях, победих!
Предлагаме ви част от думите на Цезар, превърнали се през вековете в сентенции.
* Veni, vidi, vici! - Дойдох, видях, победих! (Така Юлий Цезар известил за победата си при Зела.)
* Зарът е хвърлен! (Според историята, тези думи на Цезар са изречени на 10 януари 49 г. пр.н.е., когато решил да премине граничната река Рубикон и с това сложил начало на Гражданска война).
* Често в нещастието приятелите стават врагове.
* Във войните често незначителните обстоятелства водят към големи промени.
* Всеки сам кове съдбата си.
* Победата зависи от доблестта на легиона.
* Опитът е учител на всеки.
* Бих изгорил и дрехата си, ако знаеше плановете ми.
* Великите начинания не трябва дори да се обмислят.
* Гостът не трябва да бъде обиждан.
* При възникването на нови обстоятелства слуховете често изпреварват фактите.
* Най-страшният враг се крие там, където човек не гледа.
* Одобрявам измяната, но не и изменниците.
* По-добре да загинеш веднага, отколкото да живееш в очакване на смъртта.
* Проправяме си път със сила.
* Хората охотно вярват на това, което желаят. 
* Задача на пълководеца - да побеждава както с ум, така и с меч.
* По-лесно се намират хора, които доброволно отиват на смърт, отколкото такива, които търпеливо понасят болка.
* И ти ли, Бруте, срещу мене? (Предсмъртно възклицание на Юлий Цезар, отправено към неговия родственик и любимец Марк Брут, когото видял сред убийците си).