Сякаш беше вчера, когато футболистът на „Дунав“ Благой Далев летеше по фланга, а днес ще навърши 80 години! Десният бек беше боен играч със страхотна енергия в защита и атака, а феновете по трибуните го аплодираха бурно за тази отдаденост. Неслучайно го наричаха Железния войник - толкова висока оценка за темперамента и характера на един спортист. Блажо, както се обръщат към него съотборниците и приятелите му, имаше късмета да играе в най-славния за всички времена отбор на „Дунав“. В навечерието на юбилейния му рожден ден „Утро“ разговаря с ветерана.

- Г-н Далев, вие сте роден на югозапад, в село Хотово. Дразните ли се, когато ви наричат македонец?
- Селото ни е на 3 километра от Мелник, но аз не съм никакъв македонец, а чист българин. Такива са и моите хора в онзи край. „Македонците“ бяха създадени от политиците. Аз съм си българин и точка.
- Как се запалихте по футбола?
- По моето време спортът беше удоволствие, друго май нямаше. Аз бях едва в 7 клас, когато заиграх в мъжкия отбор на Хотово /показва ни поизбледняла вече снимка, на която едно дете стои по екип до по-високи с поне една глава здрави мъже/. И бях титуляр, играех като опорен халф и бях много добър. Като техника правех каквото си искам, имах и бързи крака. След 8 клас продължих образованието си в Симитли и веднага ме повикаха в първия отбор на „Септември“. Тогава тимът беше част от зона „Витоша“, а треньор беше Иван Атанасов. Този човек бе играл за „Дунав“. Атанасов беше от Ботевград. Така се случи, че се проведе турнир с участието на сборен отбор на зоната и аз бях включен в него. Започнах като титуляр, играх добре, но на полувремето ме смениха. Не ми стана приятно. Атанасов тръгна след мен и ми каза в съблекалнята: „Обличай се! Хора от „Септември“ /София/ те искат. Тръгвай!“. Не можех да повярвам. Бях на 18 години.
- И от „Септември“ /Симитли/ в „Септември“ /София/?
- Точно така. Тогава софийският клуб беше с много добро име. В него 
имах късмета да играя с Павел Панов и Петър Величков
Уникални футболисти! По едно време обаче „Септември“ и ЦСКА се обединиха. Аз нямах проблем, защото ми казаха, че щабът на „Дунав“ ме следи от дълго време. В София като пратеник на русенци пристигна Слави Калчев /бивш футболист, един от най-техничните играчи в историята на българския футбол/. Думата на „Септември“ беше: „Ще ти дадем разрешение за преминаване, но само за „Дунав“.
- От единия край на България - Хотово, по диагонал до другия. Как приехте възможността да играете за „Дунав“?
- Нормално. Отивах в неслучен клуб. Но имаше и нещо друго - като пристигнах в Русе, все ми се плачеше в началото, защото бях много привързан към родителите си. Те също преживяха много тежко, че отивам толкова далеч от тях.
- Кой беше тогава треньор на „Дунав“?
- Атанас Цанов. От халф той ме направи десен защитник. Първият ми мач беше в София срещу „Левски“. Загубихме с 0:3. Софиянци бяха със звездния си отбор - Георги Аспарухов - Гунди, Георги Соколов, Никола Котков... Гунди вкара два гола. Та оттогава записах 265 мача в „А“ и 60 мача в „Б“ група.
- И досега се носят митове за г-н Цанов. Какъв човек и треньор беше той?
- Добър и много строг наставник. Държеше изключително на дисциплината. Селекцията в „Дунав“ от онзи период е главно негово дело. Той имаше нюх какъв играч за съответния пост да вземе. Бяха хубави времена.
Мачовете ни в Русе винаги минаваха пред много публика, а Градският стадион не можеше да побере хората във възловите двубои
Посещаемостта често беше около 20 000 зрители.
- Кои мачове останаха трайно в съзнанието ви?
- Много са. Биехме „Ботев“ /Пд/, „Локо“ /Пловдив/, по правило не прощавахме на „Черно море“, и то във Варна. В Русе победихме „Левски“ с 1:0, мисля, че Цецо Станков вкара гола. Справихме се с 1:0 и срещу ЦСКА. Тогава, беше последната минута, центрирах отдясно и Никола Христов прехвърли с глава вратаря на „червените“. Разбихме с 3:0 в София големия отбор на „Славия“. Никола Христов вкара трите гола.
- И така до мачовете с „Рома“.
- Играх и в Рим, и в Русе.
- Вярно ли е, че сте излезли уплашени на „Олимпико“?
- /Смее се/. Бяхме много уплашени. 
Не е шега да играеш пред 100 000 зрители
Италианците вкараха първия гол с ръка. Когато стана 0:2, изведнъж се отпуснахме, напрежението си замина и дори имахме две отлични възможности. Домакините ни посрещнаха много дружелюбно. Настаниха ни в добър хотел на 20 километра от Рим. Влязохме в стаите и какво да видим - на всяко легло оставени възпоменателен медальон, вратовръзка, жилетка. „Рома“ нямаше нито едно голово положение на реванша в Русе. Надиграхме ги по всички параграфи. Тодор Иванов вкара прекрасен гол, а Никола Христов пропусна да направи резултата 2:0.
- Имате ли мачове за националния отбор?
- През 1972 година Георги Берков ме повика за двубой срещу СССР в Москва. В отбора бяха и мои съотборници от „Дунав“ - Шамси Сюлейманов и Стоян Маринов - Чаната. Загубихме мача с 0:1, а Берков беше уволнен на другия ден.
- Участвали ли сте, как да го кажем, в съмнителен двубой?
- Като футболист не. Имаше обаче един мач в Русе, точно преди Христо Стоичков да замине за „Барселона“.
Уговорката беше Стоичков да вкара два гола през първото полувреме, а ние да изравним през второто чрез Йордан Димитров
Хубаво, но помощник-треньорът на ЦСКА Стоян Йорданов се заинати - ремито било изключено, трябвало да загубим мача. Данчо обаче реализира два гола и срещата завърши 2:2.
- Как бихте съставили идеалния отбор на „Дунав“ от силните ви години?
- И да искам, няма как да сбъркам. Титулярният състав, с малки изключения, беше ясен и на децата. Беше удоволствие да играя до Огнян Илиев, до големия футболист и човек Никола Йорданов, Любо Марков, Чаната /Стоян Маринов/, Шопа /Георги Ковачев/, Иван Въжаров, Сашо Манолов, Слави Дамянов, Шамси Сюлейманов, Павел Малинов, Стоян Илиев, Тодор Тодоров, с другия вратар след Любо - Игнат Младенов, с когото бяхме съотборници 7 години. Добри играчи, добри хора. Дано не пропускам някое име.
- Като се обърнете назад, каква е вашата спортна равносметка?
- Играх до 37-годишна възраст,
имах честта да се срещна на терена с велики футболисти
Мисля, че направих добра кариера. Бях за известно време и играещ треньор в „Локомотив“ /Русе/.
- Титлата с юношите ли е върхът в треньорската ви работа?
- Започнах като треньор в „Дунав“ през 1977 година. Бях помощник на Любо Малинов, Петър Флоров, Симеон Симеонов, Добромир Жечев, Аспарух Никодимов, все големи имена.
- Кой от тях беше най-добър?
- Паро /Никодимов/ разбираше много футбола. Да е жив и здрав, беше отличен треньор и почтен човек.
- Защо двата му ангажимента в „Дунав“ не дадоха кой знае какъв резултат?
- Нямам коментар. При второто идване на Никодимов в Русе Димитър Барбуков /бивш спонсор на клуба/ даде много пари, но нещо не се получи. А за моята треньорска работа - върхът е през 1985 година, когато отборът с футболисти старша възраст стана национален шампион.
На финалния турнир в Слънчев бряг победихме ЦСКА с 5:1, „Левски“ и „Пирин“ с по 2:0, а в мача за титлата надделяхме с дузпи
срещу много силния тим на „Ботев“ /Пд/. Редовното време завърши 0:0. Тогава всички забелязаха талантливи момчета като Анатоли Нанков, Ивелин Пенев, Кирчо Кирилов.
- Кога решихте да се откажете от треньорска работа?
- През 2006 година. Не се отказах, отказаха ме.
- Кой ви отказа?
- Няма значение. /връщайки лентата назад, спонсори на „Дунав“ през този период бяха братя Бобокови - б.а./.
- Гледате ли мачове на сегашния „Дунав“?
- Редовно.
- И какви са впечатленията ви?
- Отборът не е това, което искам да виждам, но и времената са други - може би финансовите средства в клуба са малко. Иначе момчетата се стараят. По мое време заплатите ни не бяха кой знае какви - подписвахме се за 100-120 лева на онези пари. Духът обаче беше различен.
- На кои отбори у нас симпатизирате?
- На „Дунав“ и ЦСКА.
- А от големите в Европа?
- Почитател съм на „Барселона“. Много ми допада и играта на „Ливърпул“ с това невероятно темпо.
- Какъв човек е Благой Далев извън футбола?
- Щастлив баща и дядо. Със съпругата ми, която е от Симитли, 
имаме две дъщери, три внучки и един внук
Благилия е в шести клас.
- Благилия? На дядо си Благой?
- Разбира се. Имаме си и Игнатея, а най-голямата ни внучка - Евгения, е студентка в София. Внукът Красимир играе баскетбол с юношеския тим. Голям мъж, 190 см! Тези деца са нашата радост.
- А какво остана в Хотово?
- Ние сме от заможен род, дядо ми е бил търговец в Солун. Имал е и 40 декара лозя. Сега съм си оставил 4 декара. Плащам на местни хора за оран и друга работа. Есента си ходя, правя добро вино и ракия. Интересното е, че когато бях млад, не можех да си тръгна от Хотово към Русе. Сега, ако остана един ден на село, на следващия не ме сдържа да поема към Дунава.
- Събирате ли се с други съотборници?
- Редовно се виждаме на кафе с Мано /Емунаил Димитров/, Любо /Любен Марков/, Гатю /Игнат Младенов/, Кольо /Никола Христов/.
- Вече сте на 80, а изглеждате млад и жизнен. Каква е тайната на тази прекрасна форма? 
- Никога не съм пушил, не посягам и към алкохола. Изключения са 50 грама ракия, когато имам гости или съм на голям празник с близки и приятели.
- Пожелаваме ви дълги години да поддържате тази завидна форма
- Благодаря!