За Дипломатическия институт към Министерството на външните работи (МВнР) 2024-а не е само 20 години членство в НАТО. Ние отбелязваме също 145 години българска дипломатическа служба в контекста на 145 години българска държавност. И в рамките на тези годишнини това дава повод да поговорим за значими постижения на българската дипломация. Членството в НАТО е именно едно от тези постижения на българската дипломация в модерната история на България, каза в Русе Таня Михайлова, директор на Дипломатическия институт към МВнР. 
В Русенския университет Дипломатическият институт към МВнР организира дискусия със студенти на тема „България в НАТО: 20 години трансформация, иновации и оперативна съвместимост в отбраната, бизнеса, изследванията“. 
Таня Михайлова и доц. Велизар Шаламанов - директор „Развитие на способностите“ в Атлантическия клуб в България, запознаха младежите с историята на членството на България в НАТО, основните политики на Алианса с оглед актуалната среда за сигурност в Европа и Черноморския регион, както и съвременните измерения на партньорство в рамките на НАТО - в сферата на науката, технологиите, изкуствения интелект, стратегическите комуникации.
Доц. Шаламанов посочи, че 20 години България в НАТО е сериозен повод за равносметка на постигнатото.
„Виждаме, че това не е само въпрос на отбраната. Тези 20 години са години на промени във всяка една област, защото НАТО е не просто военна политическа организация, но организация за сътрудничество между страните от свободния свят, включително в сферата на технологиите, в сферата на търговията, в сферата на общуването между нациите на база ценности. И ние можем да бъдем силни в НАТО, когато сме в един нормален диалог с всички наши съюзници. Това е голямата промяна според мен, която далеч надхвърля промените в Министерството на отбраната и в армията“, обясни доц. Шаламанов. 
По думите му НАТО е по-различна днес. Всъщност голямото предимство на Североатлантическия алианс е способността да се променя.
„През 2002 година, когато България беше поканена, в НАТО се създаде командване по трансформацията, т.е. това е командване за промяна на база на технологии, на база нови идеи, нови концепции. Голяма промяна в НАТО настъпи през 2014 година с анексирането на Крим от Русия и провокациите в Източна Украйна. Тогава за първи път НАТО започна да планира отбрана в Източна Европа и това се усеща в България. Поредната голяма промяна в НАТО е примерно фокусът върху технологиите и създаването на системата DIANA, акселератор за иновации, технологии с двойно назначение“, каза доц. Шаламанов.
По думите му постоянната промяна в НАТО, насочена не само към адаптация на това, което се случва наоколо, но към информиране, задаване на бъдещето, е силата на Алианса.
„Това е едно от важните неща, което България придобива с членството си в НАТО - възможността да гледа напред в бъдещето и да формира бъдещето“, заяви доц. Шаламанов.
Таня Михайлова коментира, че повече от всякога е необходимо да говорим за мир, „като се готвим за всичко онова, което стои зад онези, които преговарят“. 
„Вярвам в силата на дипломацията, защото това е инструмент, който през хилядолетията е доказал, че е единственият мирен начин да се постига благоденствие на всички, които желаем това“, допълни Михайлова. 
Доц. Шаламанов каза още, че когато НАТО е учредена през 1949 година, в Европа имало 10 страни членки плюс Канада и САЩ. „Днес в Европа има 30 страни членки, т.е. НАТО 75 години гарантира мира в Европа и се разширява. Вярваме, че скоро към НАТО ще се присъедини и Украйна“, каза още доц. Шаламанов.